Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 69
Анди Бригс
Джейк надигна глава.
— Реакция към какво?
Преди лекарката да отвори уста, Базилиск пристъпи напред и направи жест да я отпрати.
— Това е всичко, докторе. Оставете ни!
Тя кимна на Джейк, завъртя се на пети и бързо напусна помещението. Базилиск започна да крачи из стаята.
— Искането ти към света беше доставено — разбира се, анонимно. Нашите техници ме увериха, че лицето ти е било неузнаваемо.
— Страхотно — промърмори Джейк без всякакъв ентусиазъм. Имаше прекалено много въпроси, които се нуждаеха от отговор. — Какво се случи?
— Хамелеон и Блюстителите пристигнаха при родителите ти. Те подозираха, че ще се върнеш, макар че явно не са те очаквали толкова скоро — иначе щяха да се подготвят по-добре. Стигнах при теб, когато ти припадна и се телепортирахме обратно тук.
— Семейството ми… не ме познаха изобщо.
— Съществуват сили, контролиращи съзнанието, които са много по-унищожителни от енергийните светкавици и смъртоносните лъчи. Хамелеон е използвал един друг герой, който чрез телепатия те е изтрил от съзнанието на твоите близки. Дотолкова, че мозъците им отказват да те видят или да приемат твоето съществуване. На практика, направили са те невидим за тях. Видях какво се случи там. Само трябваше да изгорят вещите ти и да те премахнат дигитално от всички снимки.
Джейк се беше втренчил в стената, докато обличаше дрехите си.
— Когато сестра ти отвори вратата, тя наистина мислеше, че е доставчикът на пица. Семейството ти повече никога няма да види нашия свят.
Споменът за празните изражения на родителите му го накара да се почувства зле. Беше престанал да съществува за тях. В главата му се промъкна мрачна мисъл — ако бяха умрели, никога повече нямаше да ги види. Почувства се още по-зле. Той ги виждаше… но те нямаха представа, че той някога беше съществувал.
Сякаш беше призрак. В действителност сега
Успя да сдържи сълзите си.
— Обратимо ли е?
— Не знам. Възвръщането на спомените може да има ужасяващи последици. Чувал съм за хора полудели при подобни опити и изпаднали във вегетиращо състояние. А и за да бъде наистина ефективно, ще ти трябва Първичният, който е приложил силите, за да ги възстанови.
Джейк тихомълком се закле да отмъсти. После думите на лекарката за „реакцията“ превзеха мислите му. Той погледна Базилиск.
— Имам лоша реакция към суперсилите, нали?
Базилиск се спря на място и обърна черната си качулка към Джейк.
— Не бих използвал думата „лоша“. По-скоро крайно необикновена.
— Ще се оправя ли?
— Ще оживееш — каза Базилиск равнодушно. — Хънтър, случват се много неща, за които не знаеш.
— И ми писна от това! — сопна се Джейк, като се изправи. Едва тогава забеляза, че на компютъра, към който беше закачен, беше отворена страницата на Villain.net. Той изтръгна кабела от ръката си. — Защо не ми кажеш за какво става дума? Загубих семейството си заради теб!
— Не ги нападнах аз, Джейк.
Джейк не слушаше. Беше твърде ядосан, за да забележи, че Базилиск за пръв път го нарече със собственото му име.
—
