Читать «Съветът на злото» онлайн

Анди Бригс

Съветът на злото

(книга 1 от "Villain.net")

На мама

Затова, че е винаги е до мен…

От: Анди Бригс

До: Читателите на Villain.net навсякъде по света

Както знаете, интернет е невероятно изобретение, но трябва да внимавате, когато го ползвате с цел да властвате над света… или просто да си напишете домашното.

В тази книга злодеите (и героите!) попадат случайно на различни уебсайтове. Но Villain.net и Hero.com не съществуват в действителност. :-(

Измислих ги, когато си мечтаех колко страхотно би било, ако притежавах лазерно зрение. Идеята за Villain.net ми хрумна изведнъж — особено сцената, в която Джейк обстрелва… Почакайте! Не сте чели книгата още, затова по-добре да замълча! :-) Както и да е, започнах да пиша и преди да се усетя, идеята беше обхванала и Hero.com. Но трябваше да си измисля всичките интернет чудесии. Нищо от тях не съществува наистина в мрежата, за съжаление.

Ето и моите съвети за безопасно сърфиране в мрежата: запазете самоличността си в тайна (както правят всички герои), придържайте се към сигурни уебсайтове и се уверете, че родител, учител или настойник знаят, че сте онлайн — и ако ви изпращат неща, които ви изглеждат съмнителни, недейте да отговаряте, а кажете на някой възрастен, на когото имате доверие.

Аз имам свой уебсайт, който е напълно безопасен:

www.whichsideareyouon.co.uk

Останете си в безопасност!

:-)

Щурмът на плажа

Десантният отряд изплува тихомълком от океана, подобно на привидение.

Джейк Хънтър ги наблюдаваше от позицията си на скалите. После стисна юмрук. Кожената му ръкавица скръцна. Объркването и гневът му сякаш увеличиха суперсилите му. След всичките предателства, лъжи и насилие, от които бе заобиколен напоследък, се чувстваше по-силен от всякога. Усети по върховете на пръстите боцкането на иглички.

— Предатели… Жалко за ръкавиците — промърмори той едва чуто, а ноктите му разкъсаха върховете на пръстите на ръкавиците, пораснаха и се удебелиха като котешки. Превърнаха се в остри като бръснач свирепи нокти, които проблясваха като черен мрамор на лунната светлина.

Допреди седмица той бе най-обикновено момче. А сега имаше суперсили и го издирваха по целия свят: за кражба, отвличане, изнудване; бе един от инструментите, които скоро щяха да унищожат земята. Не беше зле за четиринайсетгодишен.

Скалната издатина, на която се намираше, стърчеше над заобикалящата я джунгла и му разкриваше целия остров. Той бе окъпан в сребристата светлина на пълнолунието, от която белият пясък на плажа искреше. Щеше да бъде същински рай, ако не беше фактът, че заради действията си Джейк бе изгубил всичко — семейството, приятелите и сигурността си. Изгубил бе целия си живот.

Съзнанието, че всичко е по негова вина, не намаляваше гнева, който бушуваше в него. Единствено гневът му даваше сили в момента.

Черните амфибии, наречени „Морски зверове“, които изплуваха от океана в редица, не се вписваха в пейзажа. Машините бяха с размерите на автобус и се движеха на вериги подобно на танкове. След като стигнаха на брега, в задната част на всяка от тях се спусна хидравлична платформа и отвътре под строй излязоха войници. Те изтичаха към прикритието на дърветата и Джейк успя да различи, че са въоръжени с пушки и носят плътно бойно облекло.