Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 68

И отново по света се понесе негодувание — всички обсъждаха типичното, водено от алчност изнудване на злодеите. Но за всеобща изненада съобщението продължи:

— В допълнение, искаме военни активи от различни страни. От САЩ — цялата им флотилия от бомбардировачи „Б2 Стелт“. От Великобритания — целия им военен флот. От Европейския съюз — флотилията им от изтребители „Тайфун“. От…

Списъкът беше дълъг и предизвика пълен шок сред световните лидери. Само след минути те си зазвъняха един на друг, обзети от паника. Този маниак не искаше просто пари. Той сглобяваше своя собствена огромна армия, използвайки най-добрите технологии, които светът предлагаше. Всъщност щеше да обезоръжи цели нации и да ги нападне с тази новосформирана свирепа армия.

Учените прегледаха цифрите и скоро мненията се разделиха. Някои от тях мислеха, че само един атомен взрив в ядрото на земята не можеше да предизвика нищо и че бойната глава най-вероятно ще се разтопи, преди да достигне целта си. Други посочиха, че тази област в науката не е изследвана и че съществува опасност какъвто и да е взрив да има неблагоприятен ефект върху орбитата на земята. На световните лидери беше направена проста демонстрация чрез видео линк. Въртящ се жироскоп балансираше идеално върху масата, но само едно леко побутване с пръст, представляващо ядрения взрив под земната кора, го запрати на пода.

Джейк отвори очи и моментално съжали, че го беше направил. Лампите в стаята светеха толкова силно, че го заболя главата. Лежеше на твърдия под. Присви очи и ги покри с ръката си.

— Спокойно — каза непознат глас. Джейк бавно отвори очите си. Закръглена жена с приятелско изражение го гледаше с притеснение.

— По-добре ли се чувстваш?

— Ъъъ, да.

Чувстваше се изтощен, но се мобилизира. Забеляза, че лампата на тавана беше направена от няколко крушки с висок интензитет, подредени в кръг — беше виждал такава в операционната зала, когато като дете му бяха махнали апандисита. Стаята беше препълнена с медицинско оборудване. Опасенията му, че беше пленен от Блюстителите, изчезнаха, когато забеляза грубо изсечените стени, които свидетелстваха, че беше в подземната бърлога на Базилиск. Самият злодей стоеше в другата част на стаята и се взираше в Джейк със загадъчния си неонов поглед.

— Момчето добре ли е вече?

Джейк осъзна, че беше само по боксерки. Стисна пръстите на ръцете си, които бяха необикновено бледи. Но въпреки главоболието се чувстваше по-силен. Забеляза изцапаната с кръв метална чиния отстрани. В нея имаше няколко назъбени парчета стъкло. Драскотините по ръцете и краката му вече бяха започнали да избледняват. В едната му ръка беше вкаран кабел, свързан с компютър.

— Ще се оправи — каза лекарката, като наблюдаваше компютърния екран. — Но е забележително, никога не бях виждала такава реакция преди.