Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 54

Гадняра избърса потните си длани в дънките. Хрумна му една идея.

— Ако ще трябва да ходим с Хънтър, ще получим ли и ние някакви суперсили?

Базилиск се разсмя.

— Силите са за тези, които смятаме за достойни. Вие сега сте негови наемници и можете да се забавлявате с този факт.

Суперзлодеят отиде при купчина дълги, зелени сандъци, номерирани с печат отстрани. Отвори единия, разкривайки таен оръжеен запас.

— Оръжия! — изпищя Кокала, чийто глас отново беше изтънял.

— Много специални оръжия — каза Базилиск и извади едно от тях. — Мое малко изобретение. Наричам ги пушки със смола.

Злодеят насочи пушката към Големия Тони и стреля почти от упор.

Снегът падаше и заличаваше линията между земята и хоризонта. Вече беше натрупал поне двайсет сантиметра около ботушите на Джейк и той трябваше да потропва с крака, за да се стопли. Никое от момчетата не беше облечено подходящо за толкова студено място. Базилиск им беше раздал ръкавици, чисто черни униформи и съответните черни палта, които стигаха до коленете им и покриваха пушките със смола. Това обаче не ги топлеше особено.

Големия Тони потърка ребрата си. Все още го боляха от изстрела на Базилиск. Пушката беше изстреляла гъста, лепкава топка, която се беше разпростряла по гърдите му, обхващайки цялото му тяло, и го беше приковала на пода като муха в кехлибар. Демонстрация на мощното, но не и смъртоносно оръжие, беше пояснил Базилиск.

След това беше завел Джейк до компютърния терминал, за да може да избере силите си, и го инструктира как да ползва умението да се телепортира.

Ако Джейк докоснеше другите, те щяха да се телепортират с него. Оставаше му само да прочисти съзнанието си и да мисли за мястото, където искаше да отиде. Не само името — трябваше да има ясна представа къде се намира това място по света и как точно изглежда. Базилиск му беше показал снимки на тихи странични улички близо до Червения площад. Беше опасно внезапно да се появи насред известния площад, където със сигурност щеше да има полиция, пешеходци и туристи с фотоапарати.

И ето ги вече в Русия. Големия Тони не се чувстваше добре и повърна отново в момента, в който се появиха на заснежената улица. Но Гадняра и Кокала си размениха поздрави.

— Супер! — изкрещя Кокала.

— Велико, Хънтър! — изсмя се Гадняра със задоволство.

Джейк трябваше да ги накара да млъкнат. За щастие бяха пристигнали незабелязано, а Червеният площад беше съвсем наблизо.

Започваше да се смрачава и уличните лампи светнаха, но площадът все още беше пълен с хора. Размерът на площада сам по себе си ги изненада. Простираше се на триста и трийсет метра дължина и почти седемдесет на ширина. Беше огромен. В единия край, на североизток, се издигаха великолепните, многоцветни кубета с формата на лук на катедралата „Св. Василий“. Джейк нямаше представа за името й, но трябваше да признае, че окъпана от светлината на прожекторите и покрита от падащия сняг, изглеждаше впечатляващо.

Катедралата му помогна да се ориентира. Според инструкциите на Базилиск осветената квадратна сграда беше мавзолеят на Ленин — гробът на един от най-известните лидери на Русия. Опашки от хора се редяха, за да влязат в гробницата и да видят изложеното балсамирано тяло.