Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 53

— Добре. — На Джейк му олекна, че Базилиск не беше променил плана. След това си спомни, че украинецът беше видял лицето му. Ако го разпознаеше, щеше да е проблем. Базилиск явно прочете мислите му, защото размаха пръст предупредително.

— Милостта е твоята слабост, Хънтър. Безполезно е да притежаваш такива черти.

— Ще го запомня.

Те влязоха в командната кабина и тримата приятели на Джейк зяпнаха.

— Като във филм за Джеймс Бонд е! — прошепна Големия Тони.

— От нискобюджетните — промърмори Джейк.

— Трябва да свършим две задачи този следобед, ако ще стартираме главната операция — обясни Базилиск.

— А каква е главната операция? — прошепна Гадняра.

— После ще ти кажа — отвърна Джейк.

Базилиск включи сателитна карта на света.

— Първата задача е да се придружи един експерт по дълбоко сондиране, който е предложил услугите си, на определена цена разбира се, до бреговете на Персийския залив. — Картата се смени със снимка от въздуха на петролна платформа край бреговете на Обединените арабски емирства. — Това е проста операция по изваждане. — Той се обърна и погледна Джейк. — Или поне беше, преди да привлечеш вниманието на Блюстителите. Сега съществува рискът там да изчаква нападателен отряд.

Джейк се намръщи, засрамен, че Базилиск го беше изложил пред приятелите му за втори път.

— Може би, ако ме беше предупредил отрано, това нямаше да се случи. — Наложи си да се успокои. — И какво ще правим?

— Аз ще се разправям с тях. Ти и твоите лакеи имате много по-важна задача.

Това прозвуча съмнително. При положение че непрекъснато се оплакваше от немарливостта на Джейк, сега Базилиск му поверяваше нещо важно? Освен ако не беше поредната лъжа, както псевдонимът Скот Бейкър. Може би беше опасно и Базилиск не искаше да рискува собствения си живот? Недоверието на Джейк към злодея нарастваше и той не можеше да се отърси от чувството, че събитията все повече излизаха от контрола му.

— Ще заминете за Москва, Русия. По-точно до Червения площад и ще се срещнете с този човек.

Той плъзна сателитната карта на север и се спря на Москва. Отстрани на екрана се появиха няколко снимки. Изобразяваха един и същ човек, сниман на различни места. Беше на средна възраст и плешив. На носа му бяха закрепени тъмни, дизайнерски очила, а на врата му висяха няколко реда ланци.

— Кой е той?

— Името му не е важно, а и то се променя на всеки две седмици. Просто запомнете лицето, така изглежда в момента. То също се променя. Той ще ви очаква. Когато се срещнете, дайте му това куфарче.

Базилиск махна към един от техниците и той донесе плоско, черно куфарче. Базилиск го отвори и устите на момчетата увиснаха. Беше пълно с пачки банкноти.

— Откупът? — попита Джейк.

— По-голямата част. Поне каквото кръвосмучещите сондаджии не изсмукаха от мен. Точно един милион и половина.

Базилиск хвърли поглед към Гадняра, който посегна към парите.

— Не си и помисляй! Дайте му парите и той ще ви даде експлозива. После се телепортирайте обратно тук.