Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 52

Базилиск не обърна внимание на въпроса.

— Силите ти щяха да са изчезнали досега. Все още работим за отстраняване на недостатъците при ползването на мобилната технология. За наш късмет Хамелеон не е наясно с този модерен подход към суперсилите. Такива като него наричаме Първични.

— Първични?

— Тези, които са добили силите си по естествен начин, а не чрез сваляне.

— Като теб. Той каза, че иска да те види мъртъв.

— Още ли? Той е страховит враг и, предполагам, е бил внимателен с теб, за да може да разбере доколко представляваш заплаха. Следваща ви среща ще бъде далеч по-нецивилизована. Но точно сега имаме по-важни неща за правене. Ела!

Гадняра пристъпи напред.

— Откъде мога да сваля тези сили?

Джейк се намръщи и застана пред него.

— Почакай, ами семейството ми?

— Какво за семейството ти? — промърмори Базилиск.

— Ако Хамелеон ме проследи, ще разбере къде живея. Искам да съм сигурен, че няма да нарани семейството ми.

— Семейството ти е в безопасност.

— Откъде знаеш?

— Блюстителите не убиват невинни хора. Работата им изисква да се стараят обществеността да не разбира за суперсилните. Тайната не би се запазила, ако те я обсъдят с родителите ти.

Джейк не отстъпваше, не знаеше дали да му вярва. Базилиск тръгна напред и го сграбчи за ръката. Джейк се опита да се изтръгне, но злодеят беше твърде силен.

— Ами те?

Базилиск хвърли поглед към тримата приятели.

— И те могат да дойдат. Следващата стъпка ще бъде съвместна мисия. Ако искаш компания, не виждам защо да не вземеш някои вещи за еднократна употреба? Хванете се един за друг!

Гадняра се изсмя.

— К’во? Да се държим за ръце? Ти за к’ъв ме мислиш?

Базилиск се наведе заплашително над него.

— В момента си просто един изпълнител. Хващайте се за ръце, или оставате!

Големия Тони хвана ръката на Кокала. Кокала му хвърли отровен поглед и го отблъсна, вместо да го хване за рамото. Джейк се протегна и сграбчи рамото на Гадняра.

— Защо правим това?

— Проследили са скайкара, затова повече не можем да го използваме. Налага се да се телепортираме до базата.

Малко преди да се телепортират, на Джейк му се стори, че видя буреносните облаци на хоризонта внезапно да сменят посоката и да образуват фунията на торнадо. Изведнъж той си спомни Доктор Темпест и неговата машина за климат. В този момент насред гората изтрещя гръмотевица и петте фигури изчезнаха в мигновен проблясък.

Няколко секунди по-късно те се появиха в тъмния хангар на Базилиск, олюлявайки се леко от внезапния пристъп на гадене. Големия Тони не успя да се удържи и падна на колене, повръщайки до стената. Това продължи известно време.

Джейк бързо отмести поглед и съзря ядрената сонда. Металното гнездо на върха на съоръжението беше завършено и се виждаше, че е предвидено нещо да се закрепва към него. Най-вероятно бомбата.

— Следвайте ме! — каза Базилиск и се запъти към командния център. Останалите го последваха с широко отворени очи, освен Големия Тони, който бършеше устата си в ръкава и вървеше на разстояние, свел поглед към земята.

— Исканията ни за откуп бяха приети — съобщи Базилиск гордо. — Получихме плащането и върнахме украинеца на семейството му. — Той се завъртя и Джейк усети, че го наблюдава. — Жив и невредим, преди да си попитал.