Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 55

От другата страна на площада стоеше самотна фигура и ги чакаше. Облечен в дебело черно палто и с фигура на слон, мъжът остана невъзмутим, когато Джейк и екипът му тръгнаха към него.

Пръстите на Джейк стиснаха здраво дръжката на куфарчето. Носеше страшно много пари, а хората биха направили големи глупости за такава сума. Откакто се бяха телепортирали, Гадняра и Кокала говореха непрекъснато как да откраднат парите и да избягат.

Типично за Гадняра, помисли си Джейк, забрави невероятния факт, че се беше телепортирал от тропически остров в Москва с едно мигване. Всичко това престана да съществува в момента, в който Гадняра беше съзрял парите.

Бяха прекосили половината площад, когато Джейк осъзна, че приятелите му бяха потънали в мълчание. Изведнъж усети силно ръгване в гърба с приклада на пушка. Гадняра прошепна в ухото му.

— Съжалявам, приятел. Нищо лично.

Джейк изсъска под носа си.

— Това не е смъртоносно оръжие, тъпако.

— Ще те залепя на място, супермомче, а ако и тримата стреляме, адски ще те заболи.

Джейк спря и мълчаливо обмисли ситуацията. Гадняра стана нетърпелив и притисна приклада в гърба му, за да подсили ефекта.

— Просто продължавай да си вървиш, мини покрай тоя Франкенщайн, все едно не сме тези, които търси.

Джейк беше принуден да тръгне встрани от огромния мъж, сякаш бяха поредната група туристи. Гадняра го водеше по продължението на гигантската сграда пред тях, на северозапад, по посока на осветения с прожектори исторически музей. Върху него беше полепнал чисто бял сняг; самотното златно кубе стърчеше нагоре и цялата сграда приличаше на сватбена торта.

— Стой мирно сега и не се опитвай да използваш някоя от ония твои сили, ясно ли е?

На Джейк му мина през ума да се телепортира, но си спомни думите на Базилиск, че отнема време силата да се зареди отново, за да може да я ползва. Освен това не искаше да се изложи и да се върне при Базилиск с празни ръце.

— Мислех, че сме приятели! — процеди Джейк през стиснати зъби. Огледа се наоколо за възможност за бягство, но имаше прекалено много туристи, за да използва силите си.

— Приятелството е странно нещо, нали? Искам да кажа, кой приятел ще скрие факта, че притежава суперсили? Отговорът е — тоя, който не си заслужава. Ти просто не ставаш за приятел, нали?

Джейк усети слепоочията си да пулсират. Не можеше да повярва, че приятелят му го обираше. Бившият му приятел, поправи се той.

Неколцина гледащи лошо, въоръжени полицаи стояха пред музея, шегуваха се и разтриваха ръце, за да се стоплят. Гадняра потърси начин да ги избегне и бутна Джейк към широка улица, пълна с коли, но свободна от туристи.

— Сега спри! Пусни куфарчето и ще те оставим тук с Дебелия Тони.

— Големия Тони! Защо пък с мен? И аз имам право на дял!

— Виж какво, Гадняр, най-добре си върви. Ще забравя, че си се опитал да ме ограбиш — каза Джейк с глас, треперещ от омразата, която внезапно беше изпитал към бившия си приятел.