Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 56

— Дай ми го! — Гадняра дръпна куфарчето, но Джейк го държеше здраво. — Предупреждавам те, Хънтър!

Джейк се завъртя бавно, очите му станаха червени, сякаш някой му беше сложил цветни филтри. Промени се цялото му възприятие — виждаше ясно през дрехите на Гадняра и най-малките енергийни струйки, които протичаха по тялото му и се трупаха в мозъка му, който приличаше на мравуняк. Джейк нямаше време да се чуди.

Гадняра остана с отворена уста от демоничния вид на Джейк — кожата му беше бледа като снега, а очите му светеха в червено. Ръката на Гадняра увисна и насочи пушката към земята. Той долови ужасен глас зад рамото си и дълбоко в съзнанието си разбра, че беше на Кокала.

— Застреляй го! Бързо!

Мозъкът на Гадняра проработи отново и той вдигна пушката точно в мига, в който Джейк му се нахвърли.

От ръката му излязоха сребърни концентрични кръгове и се разпростряха около Гадняра, като го замразиха на място. Беше заобиколен от глава до пети с многобройни, пулсиращи обръчи. Гадняра изкрещя; силата на пулсирането нарасна до момента, в който въздухът се взриви навътре и дори падащият сняг беше засмукан на мястото, където беше стоял Гадняра.

Червената мъгла се вдигна, оставяйки Джейк в пълен шок. Той се взираше в собствените си ръце.

— Какво му направи? — изкрещя Кокала, отдръпвайки се назад. — Уби го!

Джейк нямаше представа дали го беше убил, но внезапно си спомни, че Кокала беше подкрепял предателството на Гадняра. Той вдигна заплашително ръце към него.

— Защо не разбереш сам? — изръмжа Джейк.

Очите на Кокала се разшириха като чинии. Той хвърли пушката на земята, обърна се, подхлъзна се по заледения сняг и побягна с всички сили. Джейк въздъхна дълбоко. Щеше да е забавно да види как Кокала ще се оправи в Русия без пари, паспорт и каквито и да е познания по езика.

Джейк осъзна, че Големия Тони стоеше до него и се присмиваше на Кокала, който падаше и се пързаляше, докато бягаше.

— Ха-ха! Виж го! Нещастник!

Джейк се обърна към него. Очите му бяха станали отново нормални. Големия Тони спря да се смее и когато видя мрачния поглед на Джейк, вдигна ръце да се предаде.

— Нямах представа какво са намислили. Кълна се! Искаха да ме оставят с теб, не помниш ли? Дори ме нарекоха дебел!

— Да вървим. Веднага! — изръмжа Джейк.

Те поеха обратно към Червения площад и към якия мъж, който изобщо не беше помръднал. Джейк едва стигаше до широките му рамене. Той посочи куфарчето.

— Нося парите.

Здравеняка кимна леко и тръгна. Без да разберат какво да направят, Джейк и Големия Тони го последваха към катедралата. Когато се приближиха, Джейк забеляза малка улица до нея, където чакаше черна лимузина със запален двигател. Мъжът почука на стъклото и то се смъкна с леко свистене. Вътре седеше мъжът от снимките на Базилиск. Огледа Джейк от горе до долу и заговори със силен руски акцент.

— Ставате все по-млади. Носиш ли парите?

Мъжът взе с окичените си със златни пръстени ръце куфарчето, което Джейк му подаде. Щракна ключалката и небрежно прегледа пачките, след което кимна със задоволство. Обърна се отново към Джейк.