Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 51
Анди Бригс
— Ти извънземен ли си? — попита Големия Тони със страхопочитание.
Джейк го погледна невярващо. Останалите се разсмяха.
— Това ми каза той! — изтърси Големия Тони.
— Извънземен? За това ли ме смяташ? Знаеш ли колко откачено звучи?
Смехът на Гадняра внезапно се изпари.
— Точно колкото това, че си се качвал в летяща кола или си се бил с някакво хлапе, което се е превърнало в гущер.
Усмивката на Джейк изчезна.
— Момчета, повярвайте ми. Това е нещо, в което не искам да се забърквате.
— Малко е късно. Не мислиш ли? — отвърна Гадняра, пристъпвайки нервно от единия крак на другия.
Джейк погледна право в тях. Отново обясни с въздишка:
— Вече ви казах. Аз съм това, което наричате суперзлодей — той трепна, осъзнавайки колко неубедително беше прозвучал. — Свалих няколко сили от интернет и отвлякох онзи собственик на галерия… — Той замълча.
Кокала и Големия Тони сякаш не се нуждаеха от допълнително убеждаване.
— Ти ли си бил? — каза Големия Тони със страхопочитание. — Еха, онзи банков обир…
Джейк се ядоса.
— Каква банка?
Големия Тони премига изненадано.
— Националната банка на главната улица беше ограбена оня ден. Майка ми ми беше отворила сметка там… чакай малко. Ти нищо не си ограбвал, нали?
— Не, не съм! Не съм бил аз!
Големия Тони го изгледа подозрително.
— Крадците взривили половината улица, но ченгетата ги спрели да не се измъкнат с пет милиона! Заради това всеки град в страната е в състояние на тревога. Навсякъде има хеликоптери, въоръжени полицаи…
— Аз извърших само отвличането — сопна се Джейк. — Това е
Гадняра запази мълчание за миг, опитвайки се да вникне в нещата.
— Значи, онзи гущер хлапе, той супергерой ли беше? Затова ли те нападна?
— Да — сви рамене Джейк.
— И колко такива суперпичове съществуват?
— Много — избоботи един нов глас. Всички се обърнаха и видяха Базилиск.
— Какъв шантав костюм — каза Гадняра.
Очите под качулката на Базилиск лумнаха.
— Намесил си приятелите си, Хънтър?
Джейк се поколеба. Сякаш баща му го хокаше.
— Нямах избор. Гадняра тук ми спа… ъъъ… помогна, когато един ненормалник ме нападна.
— Хамелеон. Чух, че е по петите ти, опитвайки се да ни открие. И както виждам се е справил добре. А ти си оставил пълна бъркотия зад себе си.
— Млъкни — изрепчи се Джейк и вдигна пръст към Базилиск. — Чух достатъчно за това от ненормалника. Не ме почвай и ти. Трябва някой да ми отговори на няколко въпроса.
Той чу, че момчетата от бандата рязко си поемат дъх в готовност за бой. Джейк очакваше Базилиск да го повали на земята с опакото на ръката си, да отприщи някаква сила по него или поне да изкрещи. Вместо това той скръсти ръце.
— Какво искаш да знаеш?
— Знаел си, че Хамелеон се е приближавал към мен?
— Затова ти изпратих съобщението на телефона. Силите, теглени от телефон, не са толкова мощни, колкото обичайните, но са по-добре от нищо. В противен случай сега щеше да си в ръцете на Хамелеон.
— И щеше ли да дойдеш да ме измъкнеш? — попита Джейк, въпреки че вече знаеше отговора.
