Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 50

Джейк се изправи, докато Хамелеон стенеше, избутвайки овъгленото бюро, което го беше притиснало. Докато Джейк успее да реагира, Хамелеон се изви като серпантина, скочи на крака и застана пред Джейк като победител в боксов мач.

— Не е зле — изсъска гущерът, изплювайки храчка кръв на пода. — Но нека ти покажа нещо наистина впечатляващо.

Хамелеон се обърна. Опашката му се завъртя и започна да се удължава и да се увива около Джейк като боа. Ръцете на Джейк бяха притиснати плътно до тялото му и въздухът му излезе. С мощно движение Хамелеон вдигна Джейк от земята и го притегли към себе си.

— Само още малко да стегна и ще загубиш съзнание — предупреди Хамелеон и затегна хватката си, изтръгвайки още едно стенание от Джейк. — Не се тревожи, Хънтър, аз съм от добрите, така че няма да те разфасовам, както твоят господар уби моята партньорка.

— Каквото и да е направил, аз нямам нищо общо! — поде Джейк, като дишаше учестено.

— Искам да си отмъстя. Направил си лош избор, хлапе. Няма начин да се измъкнеш!

БАМ! Нещо тежко се сгромоляса върху главата на Хамелеон и го събори рязко, принуждавайки го да пусне Джейк. Той падна на колене и опашката му си върна обичайния размер. Джейк моментално протегна и двете си ръце напред и изстреля още един ослепителен светлинен заряд, с който помете Хамелеон от пода и го запокити през стъклото на прозореца право в бодливите храсти навън.

Джейк напълни дробовете си с въздух. Погледна към спасителя си. Гадняра стоеше с пожарогасител в едната ръка и втрещено изражение.

— По-добре да се омитаме оттук, преди това нещо да се е върнало. А после ще има много да обясняваш, приятелче.

Разкриване на плана

Сухото изпукване на юмрука на Кокала изкара Джейк от състоянието на полусън. Беше се приютил под едно дърво, докато дъждът шибаше клоните му. Гадняра, Кокала и Големия Тони стояха на разстояние от него, но не смееха да погледнат настрани.

— Все още не вярвам на нищо от това — изписка Кокала.

— Изобщо не ми пука — отвърна Джейк.

Гадняра беше измъкнал бандата от училище и им беше казал какво беше видял. Джейк попълни празнините, като тайничко се радваше, че най-после може да говори за случилото се. Но те го залях с въпроси и той започна да съжалява, че си е отворил устата. В крайна сметка, защо трябваше и те да се забавляват с Villain.net?

След това друга мисъл се промъкна в главата му. Хамелеон знаеше кой е той. Значи и Блюстителите знаеха. Домът му вече не беше в безопасност. Как щеше да обясни това на родителите си? Изпита силна тъга. Всичките тези пъти, когато се беше връщал от училище с лоши оценки, временно изключване и на няколко пъти със сърдитите родители на деца, които беше закачал — никога не беше изпитвал угризения.

Но сега изпитваше.

Сега осъзнаваше, че действията му щяха да ги наранят по начин, който беше дълбок и много личен. Новините щяха да ги съкрушат и да ги разстроят както никога преди. Какво ли щяха да направят? Да го изхвърлят от къщи? Да се откажат от него?