Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 49

Джейк спря да диша и усети ударите на сърцето си. Бюрата в класната стая бяха дълги и бяха събрани за групови занимания на малки острови насред стаята.

— Ще се правим на невидими, така ли? — изсъска Хамелеон.

Джейк чу слабо потропване на ноктите и бюрото над него се премести леко, когато Хамелеон застана върху него. Колкото се може по-тихо, Джейк се промуши през процепа между бюрата и се скри под друга група маси точно когато един люспест юмрук раздроби дървото и сграбчи въздуха на мястото, където преди миг беше стояла главата му.

— Знам, че си тук, Хънтър. Подушвам вонята ти!

Телефонът на Джейк отново завибрира, което му даде идея. Като последен отчаян ход можеше да се обади в полицията. Никой не го беше разпознал от снимката по новините, така че си струваше да предположи, че и полицията нямаше да се досети, и можеше да вкара този ненормалник зад решетките.

— Не можеш да се криеш вечно, Хънтър — подхвана Хамелеон. Джейк извади късмет, задето Хамелеон смяташе, че той още притежава суперсили, иначе щеше да натроши всички бюра и да го намери.

Джейк извади телефона си — палецът му посегна да набере номера на полицията. Но щом видя екрана, той се поколеба — беше получил три съобщения от Villain.net.

С трепереща ръка отвори първото: беше само връзка към някакъв уебсайт. Джейк едва се сдържа да не се удари по главата от собствената си глупост — телефонът му можеше да сърфира в мрежата. Защо не се беше сетил по-рано?

Треперейки, той натисна връзката и на екрана се появи умалена версия на Villain.net. Иконите бяха твърде малки, за да се видят ясно, но за Джейк беше без значение. Той насочи джойстика произволно към тях и започна да натиска.

Бюрото над него се отмести и героят скочи върху му. Ноктите му се появиха на ръба на бюрото, последвани от обърнатата му надолу глава. Той погледна право в Джейк и вертикалните му зеници си свиха ликуващо.

— Ето те. Тъкмо си останал без сили, предполагам?

— Пак пробвай — изръмжа Джейк, протягайки ръце, за да изстреля струя от… нещо. Но челюстта му се разтегна болезнено и от нея право към Хамелеон се изстреля черен рояк с ужасяващо жужене. Струята прекъсна и Джейк отвратено изплю безформената маса. Когато погледна към Хамелеон, му се догади. Беше издишал огромно количество мухи, които кръжаха около Хамелеон и се опитваха да го ухапят по люспестата кожа. Езикът на Хамелеон се изстреля навън и с две протягания погълна рояка.

Джейк беше раздразнен.

— Що за глупава суперсила беше това?

— Трябва да проявяваш повече старание какво избираш — изсъска Хамелеон с удоволствие.

Джейк се разгневи и усети, че дланите му се загряват. Той ги протегна отново с надежда. Този път произведе ослепителен изстрел, който се заби от долната страна на бюрото. Разумът стигна на Джейк точно колкото да се дръпне настрани в мига, в който масата над него подскочи към тавана, оставяйки огнена диря. Хамелеон седеше върху нея, яздейки я през цялото време, преди да се вреже в плочките и да падне върху един шкаф. Купчини упражнителни тетрадки се разпиляха по земята.