Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 4

На път към училището момичетата му хвърляха срамежливи влюбени погледи. Бе хубаво момче с къса, щръкнала руса коса. Дори и училищната секретарка, по-голяма от него само с няколко години, винаги бе любезна с него — независимо колко често го викаха в кабинета на директора. Вероятно само момичетата можеха да прозрат нежната му страна?

Момчетата го отбягваха с плахи погледи. Джейк Хънтър бе най-страховитото момче в цялото училище — бояха се да не го ядосат. В същото време съучениците му ценяха начина, по който манипулираше възрастните, както и намесата му, когато ученици от друго училище навлизаха в тяхна територия и започваха да се заяждат с някого.

Джейк обаче не си даваше сметка за тази страна на репутацията си. Действията на останалите момчета го ядосваха и го караха да се чувства самотен. Разбира се, не доверяваше чувствата си на никого. От самото начало разчиташе само на себе си и това по естествен път го направи най-изявения грубиян в училище. Сега бе принуден да се примири със славата си, която все пак му гарантираше, че няма да попадне под ударите на останалите безскрупулни момчета в училището — те бяха станали негови приятели.

Стигна сам почти до училището, където се присъедини към своята групичка. Може и да му бяха приятели, но не вярваше на никого от тях и бе убеден, че чувствата са взаимни.

Антъни Кълкин, по прякор Големия Тони, бе огромен. Твърдеше, че има едър кокал, но докато се приближаваше, Джейк забеляза, че вече нагъва обяда си.

— Хънтър! — рече той вместо поздрав и от устата му се разхвърчаха парчета полусдъвкан сандвич.

Останалите се обърнаха, за да поздравят неофициалния си водач.

Кокала, известен още като Реймънд Олсън, бе малко по-висок и доста по-силен от Джейк. Лицето му бе бледо и мазно, а малките му кривогледи очи му придаваха вид на гризач. Той кривна глава на една страна, после на другата, както бе виждал да правят боксьорите преди мач. В резултат някъде от областта на врата му се чу ужасяващо изпукване. Джейк бе убеден, че това не е здравословно, но реши да не го отбелязва.

Гадняра бе дребно хлапе, което компенсираше ръста си с грубото си държание. Истинското му име бе Уорън Федъл, но, който дръзнеше да го използва, задължително биваше ступван. Ако някой имаше проблеми с общуването, това безспорно бе той. Гадняра бе най-проклетият от всички. Притежаваше ум на истински престъпник и обичаше да причинява болка.

Джейк не беше такъв. Случваше се да набие някое момче, което го дразнеше, но не заради самия бой. Смяташе, че е в реда на нещата — като хранителна верига, на върха на която стояха най-хитрите хищници, а по-глупавите животни бяха под тях. Гадняра обаче беше наистина зъл. Правеше всичко, за да си достави удоволствие.