Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 6

— Е, и?

Джейк знаеше, че родителите му не биха му го простили. Погледна към момчето до него, което сверяваше написаното на лист хартия с отговорите на екрана. Без да се замисля, Джейк сграбчи листа, смачка го на топка и го запрати през стаята. Момчето го изгледа със смесица от страх и учудване. Поколеба се и после, без да каже и дума, се надигна от стола си, за да вземе топката хартия.

В мига, в който момчето им обърна гръб, Джейк мушна стика в компютъра му. Остави го за няколко секунди с надеждата, че вирусът ще се копира от само себе си, и го изскубна в момента, в който момчето взе листа, завъртя се и тръгна плахо към мястото си.

Джейк и Гадняра се ухилиха и трескаво впиха поглед в екраните пред себе си. С крайчеца на окото си Джейк видя, че момчето разгъва смачкания на топка лист, без да осъзнава, че вирусът вече бе превзел компютъра му. Джейк реши да си провери пощата, докато чака.

Момчето погледна екрана си и вдигна вежди. На мястото на курсора се бе появил пясъчен часовник, който означаваше, че компютърът е зает с нещо. Той пробва да раздвижи мишката. Никакъв резултат.

Джейк написа паролата си и влезе в пощата си. Имаше няколко писма от страницата на „Айрънфист“, както и едно от Големия Тони — снимка на шимпанзе на мотоциклет. Джейк поклати глава. Големия Тони непрекъснато препращаше някакви безсмислици на приятелите си с увереността, че след като са се сторили смешни на него, безспорно ще развеселят и тях.

— Мис Кембъл? — обади се момчето плахо.

Джейк погледна екрана на компютъра му. Мишката сама пробягваше по него и отваряше всяка папка, над която застанеше. Програмите се отваряха една след друга и скоро екранът бе задръстен от купища нови и нови прозорци. Сякаш в компютъра се бе вселил разгневен полтъргайст.

Джейк потисна задоволството си и отвори поредния имейл. Озадачи се — името на изпращача бе същото като неговото. Под името „ДЖЕЙК ХЪНТЪР“ стоеше и заглавието на имейла:

„Джейк, ела с мен и стани велик!“

Джейк хвана мишката.

— Мис Кембъл! — момчето извика толкова силно, че всички се обърнаха към него. — Мисля, че в компютъра ми има вирус! — на екрана прозорците продължаваха да се отварят с такава скорост, че той започна да примигва.

— Даниъл, какво си направил? — каза мис Кембъл.

На екрана на момчето внезапно изскочи надпис с големи букви: „ИЗТРИВАНЕ НА ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ“. Всички ученици успяха да го прочетат.

— Не! — извика момчето, а екраните на учениците от двете му страни станаха тъмносини и по тях замигаха компютърни кодове. Тъкмо Джейк да отвори загадъчния имейл и интернет прозорецът му изчезна.

Компютрите в цялата зала се разваляха един след друг и въздухът се изпълни с недоволното мрънкане на изненаданите ученици.

— Изключете ги! Изключете ги! — извика учителката, но бе твърде късно — вирусът се бе разпространил удивително бързо по цялата училищна мрежа. Бе попаднал и в сървърите, където разрушителната му мощ нарасна.

Джейк усети движение зад себе си и реши, че ядосаната ръка на мис Кембъл ще го сграбчи за рамото.