Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 5

— Вижте! Професора! — викна той възбудено.

Момчетата проследиха посоката на пръста му. Наистина, свитата фигура на Професора се приближаваше бавно към училище. Изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше Джейк. Бе с гръб към тях и не бе усетил опасността, която го грозеше.

— Да му отмъкнем раницата! — предложи Кокала с дразнещия си писклив гласец, който не прилягаше много на мускулестото му тяло.

И какво ще правим с нея?, помисли си Джейк. Останалите обаче вече се бяха понесли през улицата, без да разсъждават много. Викаха с пълно гърло:

— Ехо! Професоре!

— Свършен си, сдухльо!

Момчето се обърна с ужасено изражение и се втурна да бяга с всички сили. Доколкото Джейк си спомняше, името му бе Пийт. Бе по-безобиден и от мушичка, но да не забравяме, че мухите не можеха да отвърнат на удара.

Независимо от чувствата си Джейк се опомни и се включи в гонитбата с грейнало лице. Тръпката на лова, помисли си той.

В часовете Джейк се забавляваше, като замерваше останалите ученици в стаята с мокри парченца сдъвкана хартия. Учителите го стрелкаха с поглед подозрително, но с годините Джейк бе усъвършенствал уменията си и оставаше неразкрит.

В обедната почивка бандата обикаляше из двора подобно на стадо акули около риф. Днес обаче учениците стояха настрана и навън не беше особено забавно. Затова четиримата отидоха да ритат топка на празното игрище. Разбира се, един от учителите веднага забеляза невинното им занимание и им се развика да се махат от игрището.

Както винаги, помисли си Джейк. Щом се занимаваха с нещо безобидно, всички викаха по тях, но когато нарочно започваха някое сбиване, винаги им се разминаваше. За Джейк това бе доказателство, че справедливостта е по-скоро идея, отколкото реалност.

Информатиката бе един от малкото часове, в които Джейк се засичаше с Гадняра. Джейк скришом бе влязъл в интернет, за да разгледа сайта на любимата си рок банда „Айрънфист“. Тъкмо се бе зачел във форума, където феновете щедро възхваляваха новия им албум, когато Гадняра се наведе към него и го дръпна за ръкава.

— Виж само… — прошепна той заговорнически и вдигна един USB стик.

— Какво има на него? — попита Джейк.

— Компютърът на чичо ми има вирус. Съвсем нов е и антивирусната му програма не го е уловила. Съсипал е всичко на диска — документи, музика, снимки… Всичко е изтрито. Без да знае, когато се опитал да си спаси нещата, копирал и вируса тук. Да проверим ли какво ще стане, ако го включим към компютрите на училището.

Джейк се опита да се сдържи, но се изсмя на глас. Учителката го изгледа, но трябваше да оправи монитора на една ученичка. Сривът на училищната компютърна мрежа би бил ужасно провинение и съответно — страхотен номер, ако успееха да се отърват.

— Добре. Давай!

— Тогава го включи на твоя компютър — рече Гадняра и пъхна стика в ръката на Джейк.

— Не става! Ако разберат, че съм бил аз, ще ме изключат!