Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 3

Той сведе поглед и ясно видя електрическите силуети на войниците далеч под краката си. Те си мислеха, че листата на джунглата им осигуряват добро прикритие. Джейк въздъхна тежко и реши, че е време да приключи всичко това.

Спусна се с изпънати ръце и изстреля пореден енергиен залп от дланите си. Той се разби право във втория морски звяр.

От прикритието си под дърветата Блюстителите проследиха потъването на машината с около метър под пясъка, сякаш я бе ударил невидим чук. Задницата й остана да стърчи във въздуха под ъгъл.

— Сержант! — извика уплашено един от младите войници.

— По-тихо! — изръмжа мускулестият сержант с шотландски акцент.

С глухо тупване Джейк се приземи на плажа с лице към войниците. Ноктите му забарабаниха по бедрото му — надяваше се, че така изглежда заплашително. Дрехите му поглъщаха лунната светлина, а блестящите очи му придаваха зловещ вид.

— Хм… Така… — измърмори той. Не му хрумваше нищо подобаващо страховито, тъй като главата му все още бе замаяна от последните разкрития.

Изведнъж земята се разтресе. Всяка костица в тялото му потръпна, а пломбите му издрънчаха. По-смелите измежду войниците погледнаха през рамо към вулкана, скрит от зеленината. От кратера му изригна огромен стълб пушек, осветен от горящите парчета наоколо.

Започваше се.

Номерата на Джейк в последната седмица определено бяха ужасяващи дори и според собствената му преценка, но бяха нищо в сравнение с изригването на вулкана и онова, което то вещаеше. Джейк се досети, че ядрената сонда е изстреляна и вече напредва към центъра на Земята.

Предвид коварните предателства от последните няколко дена той най-вероятно щеше да загине или да се озове в килия на остров Диабло, преди да дочака последиците от действията си.

Спамът

Алармата на будилника засвири безцеремонно силно и събуди Джейк. Не бе сънувал нищо. Протегна ръка и спря алармата, но веригата от действия, които щяха в крайна сметка да го отведат до училище, бе започнала.

От кухнята долетя приглушеният глас на майка му.

— Джейкъб! Ставай! Време е за закуска!

Останалите членове на семейството вече бяха станали. Майка му хапваше овесени ядки и четеше вестник през очилата си, а баща му се бе втренчил в телевизорчето на шкафа, по което вървеше новинарски канал. Сестра му Бет вече бе сложила яркосинята униформа на частното си девическо училище и четеше писмо. Джейк се смъкна по стълбите и тя размаха писмото към него.

— От приятелката ми от Нова Зеландия е! — рече тя развълнувано.

— Е и? Явно е твърде бедна и няма имейл — глупавата усмивка на мазната й муцуна се стопи. Бет го изгледа надменно и насочи вниманието си към писмото.

— Препечена филийка? — попита баща му и отпусна стегнатата си вратовръзка.

— Не — измрънка Джейк и се тръшна на стола.

— Наспа ли се? — попита майка му, без да вдига поглед от вестника.

Джейк вдигна рамене и изкара едно утвърдително „Ммм“ от дъното на гърлото си. Бе установил, че при този отговор родителите му почти винаги се отказваха да го разпитват повече. И действително, майка му кимна и продължи да чете. Джейк ненавиждаше моментите, в които семейството се събираше заедно, но колкото и да му се искаше, не можеше да вини родителите си. Двамата работеха много, за да осигурят домашен уют, финансова стабилност и доста голяма независимост за децата си. Джейк обаче никога не се бе чувствал уютно. Независимостта бе превърнала сестра му във всезнаеща зубърка, докато Джейк бе избрал друг път — макар и вече да съжаляваше за това.