Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 2

Това бяха Блюстителите — елитна военна част, създадена от Обединените нации специално да се справя с непокорни хора със суперсили като Джейк.

Не им ли е топло с цялото това снаряжение?, зачуди се Джейк. Той се обливаше в пот и непрекъснато бършеше струйките по челото си, като внимаваше да не си извади окото с някой от страховитите си нокти. Тропическата жега бе безпощадна дори и нощем. Черните дънки лепнеха на краката му. Всъщност по-неприятното беше, че му стягаха в кръста, но не смееше да ги отпусне — можеше да се пореже с ноктите си.

Джейк се изправи на скалата. Обзе го чувство като при стремително издигане с асансьор. Съсредоточи се и осъзна, че ще са необходими много оръжия, ако иска да обезвреди всички нападатели. Пръстите му се разтвориха болезнено и дланите му се издуха от невидимата сила. Затвори очи и се почувства, сякаш е изпънал ръце и държи по една топка за боулинг във всяка от тях. Когато отвори очи, те горяха като въглени. Виждаше всичко в червено, а живите същества се открояваха от заобикалящата ги среда по електрическите импулси, които пробягваха по телата им. Виждаше само трептящи силуети, които напомняха на ангели. Не можеха да се скрият от него.

Джейк се наклони напред и се стрелна над палмите. След трийсет секунди бе на плажа. Войниците все още не бяха успели да стигнат до прикритието.

Погледнато от земята, над мъжете сякаш се спускаше огромен черен лешояд. Те вдигнаха пушките и се приготвиха за стрелба по съществото, което прелетя над тях с изпънати надолу ръце.

Джейк усети как от дланите му изригват два мощни заряда и се насочват към Блюстителите. Няколко от тях полетяха във въздуха. Останалите натиснаха спусъците и откриха огън. Повечето куршуми не улучиха Джейк и пронизаха въздуха, през който бе прелетял. Неколцина от Блюстителите обаче бяха запомнили на тренировките, че трябва да „водят“ мишената — да стрелят по траекторията й пред нея. Тези куршуми го улучиха. Ударите им бяха като гъдел за Джейк. Те се удряха в невидимия щит на няколко сантиметра от тялото му. Прозрачният му енергиен щит ги поглъщаше с мимолетни сини искри.

Джейк се изправи във въздуха, увисна на няколко метра от земята и със завъртане изстреля нов енергиен заряд. Отстрани зарядът напомняше на маранята, която се носи над пътищата в горещите дни. Изстрелът удари един от морските зверове точно когато последният войник изскочи от него. Машината се смачка като консервена кутия, преобърна се няколко пъти по пясъка и се вряза с плисък във водата.

Джейк се стрелна право нагоре, а поредният залп на пушките разкъса палмите зад него. Войниците се възползваха от шанса си и се втурнаха през плажа. По пътя вдигаха ранените си другари и ги повличаха със себе си към прикритието на дърветата.

Джейк бе високо извън обсега на пушките. Той се спря, за да се наслади на острова, разстлал се около тлеещия кратер на гигантски вулкан.