Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 10

Включи се противопожарната аларма, но бе заглушена от зловещ трясък — от тавана започнаха да падат горящи парчета. Къс мазилка удари господин Фалконър по главата и той падна в безсъзнание на пода.

Страхът измести яда на Джейк и той се втурна към вратата, следвайки инстинкта си за самосъхранение. Погледна ръцете си — странното сияние бе изчезнало. На вратата спря за миг.

Стаята бе ад от пламъци, но Джейк с учудване установи, че не усеща горещина. Погледна към проснатото тяло на учителя си, който допреди миг отказваше да чуе и една негова дума. Пламъците пълзяха все по-близо до него с всяка секунда.

Джейк се замисли. Знаеше, че трябва да се върне и да извлече учителя си навън, но се съмняваше, че някой може да издържи на горещината на огъня вътре.

А и силата, която бе излъчил, явно се бе изпарила, така че не се знаеше дали и той самият ще оцелее.

Скъпоценните секунди минаваха, а Джейк продължаваше да се колебае…

Среща в мрака

Над останките от кабинета по дървообработване се издигаха стълбове пара. Пожарникарите обливаха помещението с мощни струи от маркучите си, учудени от силата на огъня — рядко бяха виждали толкова много разтопен метал при подобен тип пожари.

Джейк бе приседнал до задната врата на една линейка. Изглеждаше и се чувстваше съвсем добре. Явно дори не бе вдишал дима. В крайна сметка бе решил да се върне и да измъкне господин Фалконър от огнения ад. Учителят изглеждаше слаб, но бе невероятно тежък и Джейк се бе изтормозил. Ако се бе забавил с още няколко секунди, в момента Фалконър щеше да се намира под половин тон отломки. Носещата греда на покрива бе прогорена и той се бе срутил, помитайки всичко по пътя си.

Заедно с Джейк директорът на училището господин Харис проследи, как линейката, в която бе Фалконър, потегля с включени светлини и сирена. Учителят бе дошъл в съзнание за миг и бе измърморил несвързано, че Джейк бил окъпан в зелена светлина. Лекарите решиха, че това е следствие от травмиращите преживявания.

— Смело момче си — рече господин Харис. Пожарникарите не бяха установили някаква конкретна причина за пожара, а директорът бе добре запознат с репутацията на побойник на Джейк. Но все пак бе измъкнал учителя от пламъците и несъмнено бе спасил живота му, така че не можеше да го обвини в палеж. Обаче чувството, че нарича гамена герой, бе странно.

На път за вкъщи Джейк си припомни събитията. Зеленото сияние около него определено бе реално, а не халюцинация, причинена от задушаващия дим. Бе сигурен в това. Сиянието се бе усилило с нарастващия му гняв, а после изчезна, когато той се успокои.

Какво беше това? И как така не бе усетил горещината? Докато дърпаше господин Фалконър през пламъците сиянието се бе появило отново и го бе покрило плътно. Огънят бе обхванал стената срещу него, но той не бе почувствал пламъците по лицето си.

Джейк си признаваше, че не е кой знае колко добър ученик, но определено не беше глупав. Ясно му беше, че не е възможно да остане невредим в стая, в която металните части на столовете направо се втечниха. Както и да оглеждаше нещата, фактите го насочваха към миналата нощ, когато бе влязъл в онзи уебсайт и бе натиснал онзи радиоактивен символ. Бе видял вълнички по екрана — явно не бяха оптическата измама, за каквато ги бе приел. Явно бе придобил способността да излъчва радиация в зависимост от това дали е гневен, или се страхува. Джейк си обеща някак да разреши загадката, щом се прибере вкъщи.