Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 11

* * *

Мълвата се разнася бързо. А когато от училище трябва да стигне до родителите ти, се движи направо със скоростта на светлината. Джейк още не бе пъхнал ключа в ключалката, когато майка му отвори вратата и го сграбчи развълнувано в прегръдките си.

— Джейкъб! Добре ли си?

— Да, добре съм — рече той и се освободи.

— Колко смела постъпка! — възкликна баща му отвътре. — Радвам се, че си добре! Когато чух, направо подскочих. Да влезеш в горяща сграда се иска кураж!

— Сигурно. — Вдигна рамене Джейк. — Трябва да се преоблека. Умирисал съм се на дим — измъкна се от прегръдките и въпросите на родителите си и тръгна нагоре. След дълъг душ мълчаливо се затвори в стаята си, завъртя ключалката на вратата и пусна компютъра.

— Да разберем какво, по дяволите, става — промърмори той.

Пръстите му затракаха по клавиатурата и той си отвори пощата. След секунди се появи и пощенската му кутия с мистериозния имейл от неговия съименник. Джейк премести мишката на него, но тъкмо да кликне и имейлът се измести надолу в списъка от току-що появил се. Заглавието бе изписано с големи, черни букви:

„ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА НОВИТЕ СУПЕРСИЛИ!“.

— Какво става? — Пулсът на Джейк се ускори.

С трепереща ръка той отвори имейла. На екрана се появи голям прозорец. Джейк зачете внимателно написаното.

„Убеди ли се в силата на страхотните си способности? Следващата стъпка към световно господство е среща тук след трийсет минути.“

В края на имейла имаше малка карта. С един поглед Джейк установи, че на нея се вижда маршрутът от дома му до изоставения завод за метали. Джейк погледна в горния ъгъл на екрана и забеляза, че времето вече тече.

Той си даваше сметка, че е наивно да иде на среща с напълно непознат човек, с когото се бе свързал в интернет, но не можеше да забрави случилото се в училище днес. Постепенно положението започна да се изяснява. Явно по някакъв начин бе получил радиоактивни способности от уебсайта Villain.net. Опита се да си спомни всичко, което знаеше за радиацията. Тя водеше до неприятни последствия; бе гледал достатъчно филми с чудовища и го знаеше. С тревога си помисли, че радиацията може да го разболее или отрови.

Броячът показваше двайсет и осем минути. Прецени, че са му необходими поне двайсет минути, за да стигне до завода с колелото. Ако излезеше отпред, родителите му щяха да го разпитват и щеше да загуби ценно време.

Джейк решително удари с юмрук по бюрото. Трябваше да разбере какво се случва с него. Застана до прозореца и го отвори. Навесът в задния двор се падаше под стаята му и той с лекота излезе на него. После се спусна надолу и опитно скочи на земята от около метър височина. Увери се, че никой не гледа през прозорците на дневната и притича до бараката.