Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 8

По екрана се появиха вълнички, сякаш се втечни, и Джейк бе готов да се закълне, че оттам излезе тънък пръст и го докосна по челото. Всичко приключи за секунда. Джейк беше замаян и се зачуди дали изобщо се е случило нещо. Със сигурност не се чувстваше променен, а когато отново погледна екрана, установи, че сайтът е изчезнал.

— Глупав сайт — промърмори той. Явно бе по-изморен, отколкото усещаше.

Примирено наду музиката, извади видеоиграта си и зяпна телевизора до леглото. Само след минута вече бе потънал в света на свирепите чудовища. В един момент видя на една от вратите вътре в играта същия символ като онзи, който бе натиснал по-рано. Джейк го разпозна.

Беше предупреждение за радиоактивна зона.

Джейк се събуди изненадващо свеж. Срещна се с бандата и с пълна наслада се спусна след Професора. Накрая му издърпа боксерките с такова ожесточение, че се чу как те се разпарят. Момчетата оставиха зубъра сгърчен на земята и влязоха в училището.

Джейк небрежно попита Големия Тони за какво му бе пратил линка към сайта, но по тъпото изражение на лицето му разбра, че явно вече е забравил какво изобщо е изпращал.

Вероятно поради необичайно веселото му настроение времето течеше бързо и в междучасието забеляза, че хубаво момиче с дълга кестенява коса му се усмихва. Джейк се засрами и изпита облекчение, че не е с бандата. Бе я виждал много пъти досега и знаеше, че името й е Лорна, но така и не бе събрал кураж да я заговори.

Оказа се, че двамата са тръгнали в една и съща посока.

— Здрасти, Джейк!

— Здрасти — измърмори той и зяпна обувките си.

— Какво ще правиш през ваканцията? Имаш ли планове?

Джейк усети как устата му пресъхва и го обзе паника, защото момичето го погледна с дълбоките си кафяви очи.

— Аз… ами… нищо. Обичайното, предполагам. Ами ти?

Лорна се размърда притеснено, но усмивката остана на лицето й.

— И при мен е същото. Нищо особено.

Спряха се пред кабинета по дървообработване, към който се бе насочил Джейк. Загледаха се един в друг мълчаливо и притеснително дълго. Небрежният разговор не им се удаваше. В този миг Джейк забеляза три момчета, няколко години по-малки от него, които се заяждаха с едно хлапе. Явно го бяха хванали натясно, а имаха и числено превъзходство. Той се възползва от шанса да наруши мълчанието и да изпъкне като герой и се намеси. Тримата мъчители побързаха да изчезнат, тъй като Джейк защитаваше честта си на най-свирепия бияч в училището, а жертвата му го измери с оцъклени очи и реши, че Джейк просто иска да го набие собственоръчно.

— Хънтър! — викна господин Фалконър, учителят по дървообработване, и изскочи от стаята. — Престани веднага!

Джейк го погледна с неразбиране. Звънецът удари. До Лорна се приближи една от приятелките й, дръпна я и я отведе към класната им стая. Господин Фалконър се бе надвесил над него, разпенен от яд.

— Видях какво направи! — прогърмя гласът му. Очевидно не беше разбрал какво се е случило.