Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 9

Джейк вдигна вежди и се огледа за момчето, което бе спасил, но то се бе стопило в ордата ученици, които бързаха към класните стаи.

— За какво говорите? Исках да помогна на…

— Ще ми обясниш по време на наказанието — изръмжа учителят.

Последното нещо, което човек би искал в петък, точно преди ваканцията, бе да го задържат след часовете. Това се отнасяше и за учителите, което още повече разпали гнева на господин Фалконър.

— Поведението ти е недопустимо, Хънтър — започна той, докато сновеше напред-назад.

— Казах ви, че попречих да набият момчето!

— Колко достоверно! Стига лъжи! — пръстът на господин Фалконър потрепери ядно. — Знам ги такива като теб, Хънтър. И аз самият трябваше да ги търпя като малък. Да се заяждаш с по-малките! Не те ли е срам?

Джейк толкова се ядоса от тази несправедливост, че почувства изгаряща болка в стомаха си — все едно бе хапнал нещо развалено. Стана му горещо. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да успее да ги задържи.

— Вие да не сте малоумен? Или сте оглушали от тъпота?

Фалконър почервеня от яд.

— Прекали! Ще се постарая да ти наложа наказания до края на годината…

Джейк обаче не го слушаше, а се оглеждаше разсеяно около себе си.

— Подушвате ли нещо?

— На теб говоря, Хънтър! Не ме ли слушаш?

— Мирише на изгоряло дърво.

Мистър Фалконър отвори уста да му се скара, но застина, тъй като в ноздрите му нахлу остра миризма. Ставаше все по-силна. И двамата огледаха тревожно стаята и видяха тънка струйка бял дим да се издига над куп дъски, натрупани край една от стените.

— Пожар! — извика учителят глуповато.

Той понечи да стигне до пожарния бутон, но пейката пред него внезапно лумна в пламъци. Оранжевите огнени езици се издигнаха към тавана и подпалиха дъските. Господин Фалконър отстъпи втрещено, а пред очите му и останалите пейки лумнаха неудържимо.

Джейк се огледа в паника. Дори и касата на прозореца се бе запалила; гореше и малкото растение в саксията на бюрото на учителя. Джейк разбираше, че трябва да бяга, но нещо странно привлече вниманието му…

Ръцете и дланите му грееха със зелено сияние, което от време на време изпускаше лъчи и запалваше всичко, до което се докосне. За щастие Фалконър тичаше към пожарогасителя с гръб към него.

Лъчите от зеленото сияние се изстрелваха от тялото на Джейк и той с удивление проследи, как стигаха до металните крака на столовете в стаята и ги кривят, сякаш внезапно ги бяха превърнали в гума.

Господин Фалконър протегна ръка към пожарогасителя на стената, но я дръпна назад. Един лъч стигна до металния цилиндър, той се нажежи и металът започна да се топи като восък. Компресираното му съдържание изригна и по горящите пейки около Джейк и учителя се посипаха парчета метал.

Дъските на тавана продължаваха да се палят с мощно бумтене и пламъците успяха да си пробият път през тях. Наоколо се посипаха горящи отломки.

— Хънтър! Трябва… — учителят застина изненадано. Пред очите му цялото тяло на Джейк се обви в плътно зелено сияние. Докато гледаше, учителят усети, че мустаците му започват да се пърлят. Той ги потупа и се огледа панически за някакъв изход, но стаята се бе изпълнила с дим.