Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 51

— Не ме наричай малоумник.

— Малоумник, малоумник, малоумник!

Погледнах часовника си. Бяха минали само три минути от задължението ми като детегледачка и вече бях изгубила контрол. Щеше да е една дълга нощ.

— Всички в кухнята — наредих аз. — Ще ви приготвя вечеря.

— Какво ще ни приготвиш? — поиска да узнае Ралф.

— Сандвичи с фъстъчено масло.

— Не харесвам фъстъчено масло — отвърна той.

— Да, и това не е вечеря. Това е обяд — отбеляза Ърни. — За вечеря трябва да има месо и зеленчуци.

Извадих телефона си и набрах номера на пицария Пино’с.

— Трябват ми три големи пая с чушки, маслини, лук и пеперони — поръчах аз. — И ми трябват бързо. — Дадох им адреса и се обърнах към децата: — Зеленчуците и месото са на път.

— Качвам се горе — осведоми ме Ръсел.

Ърни го последва:

— И аз също.

Джуниър изтича към задната част на къщата и изчезна.

— Трябва да нахраниш и Кити, и Блеки, и Флъфи, и Том, и Фриц, и Мелвин. И не трябва да даваш на Блеки никаква пица, защото е лактозно непоносим.

— Искаш да кажеш, че има непоносимост към лактоза ли?

— Да. Получава разстройство и дриска навсякъде.

Отидох в кухнята и сложих малко котешки гранули в купичката на Кити, малко кучешки гранули в купата на Блеки и малко заешки пелети в чинийката на Флъфи.

— Том, Фриц и Мелвин са дворните котки — обясни ми Ралф. — Мама не може да ги улови, затова само ги храни.

Нахраних дворните котки и осъзнах, че от известно време не бях виждала Джуниър.

— Къде е Джуниър? — попитах брат му, който само сви рамене.

— Той много често бяга — обясни момчето.

Повиках малкия, но той не се появи. Двамата с Ралф се качихме горе да го потърсим и заварихме Ръсел и Ърни да разглеждат порно сайтове.

— Правят това по цял ден — обясни ми брат им. — Заради това Ръсел наплесква.

— Казва се оплесква — поправи го Ърни. — О-плесква!

— Майка ви не е ли включила родителски контрол на този компютър? — попитах Ръсел.

— Не работи — обясни ми той.

— Ръсел е компютърен гений — каза Ралф. — Той може да разбие всякаква парола. Той разкодира телевизора, така че да можем да гледаме голи хора.

— Мама и без това не я интересува какво правя — осведоми ме Ръсел. — Все едно не съм дете.

— Разбира се, че си дете — отвърнах му. — Затвори това.

— Не е нужно да го правя — каза момчето. — Ти не си ми майка. Не можеш да ми казваш какво да правя.

Набрах телефона на Дийзъл.

— Помощ — казах, когато той вдигна.

— Какво става?

— Бавачка съм на децата на Шарлийн и вече изгубих едното от тях, а други двама разглеждат порно сайтове и… ще изглежда наистина зле, ако се наложи да ги застрелям.

— Не разбирам много от деца — отвърна той.

— Поръчах пица.

— Скъпа, трябвало е да измислиш нещо по-добро от пица, ако си искала да ги подкупиш.

— Добре де, можеш да спиш на кревата… но само в твоята си половина.

— Договорихме се.

Дийзъл и пицата пристигнаха по едно и също време. Той плати на доставчика и я внесе вътре. Остави трите кутии на масата, отвори едната и си взе едно парче.

— Има едно дете, което седи на масата в кухнята — каза помощникът ми. — Къде са останалите?