Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 52

— Двама са горе и отказват да слязат. Не мога да намеря Джуниър.

Известно време Дийзъл остана безмълвен. Обърна се леко и огледа стаята. Хапна малко пица и отвори кутийка кола.

— Под мивката е — осведоми ме той.

Отворих вратата на шкафа и оттам надникна Джуниър.

— Искаш ли пица?

— Мога ли да я ям тук?

Подадох му едно парче върху книжна салфетка и му затворих вратата.

— Мога ли да получа едно парче? — попита Ралф.

— Нападай — каза му Дийзъл. — Аз ще отида да доведа братята ти.

Двамата с Ралф си взехме от пицата, а партньорът ми изчезна нагоре по стълбите. Чуха се доста детски викове, които бяха последвани от тишина. Минути по-късно се появи в кухнята с Ръсел и Ърни. Беше ги хванал за ризите на гърба, а краката им не стигаха до пода.

Пусна ги на пода и си избра второ парче пица.

— Изглежда, че ще остана тук за известно време — обърна се той към двете момчета. — Може да го направя така, че да си заслужава престоя. Вие, момчета, играете ли покер? Имате ли някакви пари?

Дийзъл, Ръсел, Ърни и Ралф все още седяха около масата в кухнята, когато Шарлийн се прибра. Аз гледах телевизия, а Джуниър спеше до мен на кушетката.

— Как мина? — попитах я.

— Мисля, че това беше първият път от пет години насам, когато никой не разля мляко по масата. Беше странно. И той ме целуна за лека нощ. И това ми беше странно, но ми хареса. Наистина е свестен човек.

— Той ли е твоята истинска любов?

— Прекалено е рано да се каже, но има потенциал. Покани мен и децата на вечеря в дома си утре вечер.

Дийзъл се появи откъм кухнята.

— Точно навреме — каза той на Шарлийн. — Играехме покер с пеперони и ни свършиха пепероните.

Ралф вървеше след него.

— Той ги спечели всичките и след това ги изяде — оплака се момчето.

Повдигнах вежда към Дийзъл.

— Добър съм на карти — отбеляза партньорът ми.

— Играеше с деца!

— Да, но те лъжеха.

— Той каза, че ако ни хване пак да лъжем, ще ни превърне в крастави жаби — обясни Ралф. — Не може да го направи, нали?

— Какво е това с краставите жаби? — попитах Дийзъл.

— Невинна заплаха — отвърна той. — Един вид.

Напъхах се в якето си и преметнах чантата си през рамо.

— Забавлявайте се утре вечер — казах на Шарлийн. — И се обаждай.

Дийзъл ме последва навън и ме изпрати до колата ми.

— Какво става с Анни? — попитах го аз.

— Не мога да я открия. Не мога да открия и Бърни. А сега не мога да открия и Лу Делвина. Притежава къща в Кранбъри, но единственият човек там е жена му. Гаражът е за две коли, но само едната е вътре. Имам човек, който проверява и другите му имоти. Не е и в клуба си. Не е и в офиса си.

— Едва девет часът е. Може да бъде навсякъде.

— Така е. Флаш наблюдава къщата му.

Телефонът ми иззвъня.

— Слава Богу, че те уцелих — каза Лула. — Няма да повярваш на това и не затваряй, защото имам право само на едно обаждане.

Единадесета глава

— Къде си? — попитах Лула.

— В затвора. Къде мислиш, че съм с това единствено телефонно обаждане? Както и да е, трябва ми някой, който да ми плати гаранцията.

— Ще трябва да се свържа с Кони. Вини замина на морско пътешествие за Свети Валентин с Люсил. — Погледнах си часовника. — Девет часът в събота вечер е. Кони ще трябва да извади някой съдия от пижамата му, за да ти подпише гаранцията. Какви са обвиненията?