Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 49

— Нужен му е преглед на главата — подхвърли баба.

— Изследваха го — каза Валъри. — Не откриха нищо нередно.

Присъстващите се замислихме върху това за момент.

— Както и да е, важно е да се оженим — продължи тя. — Отново съм бременна.

Всички бяхме поразени от думите й.

— Това добра новина ли е? — попита баба.

— Да. Искам да имам още едно дете от Албърт — каза Валъри. — Просто искам да съм омъжена.

Добре, това беше последният препъникамък. Албърт Клафън нямаше накъде да мърда. Той щеше да се ожени за сестра ми. И аз щях да съм тази, която да го накара да го направи.

Бутнах стола си назад.

— Трябва да вървя. Имам си работа. Да се видя с някои хора. Проблем ли ще е да оставя Боб още малко?

— Няма да остане тук завинаги, нали? — попита майка ми.

— Не! Ще се върна за него. Обещавам.

Бързо излязох от кухнята и отидох с колата до къщата на Джийни, която беше наблизо. Човекът за срещата й трябваше да пристигне всеки момент и аз си помислих, че няма да навреди да й вдъхна кураж за последно. Паркирах пред тях, изтичах до вратата и натиснах звънеца.

Вратата се отвори със замах и Джийни застана пред мен чисто гола.

— Та-да-а! — изтананика тя.

Погледите ни се срещнаха и двете едновременно изкрещяхме. Закрих очите си с ръце, а Джийни затръшна вратата. Минута по-късно, тя отново отвори и се появи увита в одеяло.

— Помислих те за Едуард — призна.

— Колко изпи?

— Достатъчно. И ще си доволна, като разбереш, че гледах филма още три пъти и се упражнявах да пъшкам. — Завъртя очи. — О-о-о-о! — изпъшка тя. — О, да! О, да! — Отвори очи и ме погледна. — Как беше?

Две къщи по-надолу се отвори врата и застаряващ мъж ни изгледа. Поклати глава, измърмори си нещо по отношение на лесбийките и си влезе обратно у дома.

— Това беше доста добре — отбелязах аз, — но ще трябва да коригираш височината на звука.

— Мислиш ли, че голото посрещане ще е прекалено? Мислех си да го направим и приключим, така че да успеем за резервацията си за шест часа. Страхувах се, че ако изчакам за след вечерята, ще се притесня и ще повърна.

— Радвам се, че си измислила всичко.

Джийни си пое дълбоко дъх и изпука кокалчетата на пръстите си.

— Мисля, че ми трябва още едно питие.

— Предполагам, че вече си изпила достатъчно питиета — отбелязах аз. — Не би искала да си се проснала в хоризонтално положение преди да е дошъл приятелят ти.

Изтичах обратно до ескейпа, наместих се на седалката и набрах номера на Шарлийн Клингър.

— Той се обади — изкрещя тя в слушалката. — Иска да ме заведе на вечеря. Какво да правя?

— Отиваш на вечеря с него.

— Не е толкова лесно. Не знам какво да облека. А и ми трябва детегледачка. Къде ще открия такава в последния момент?

— Идвам — успокоих я аз и включих на скорост. — Ще съм при теб след половин час.

Джуниър ми отвори вратата и ме пусна да вляза.

— Къде е майка ти? — попитах.

— Горе. Полудяла е, защото не може да намери какво да облече, а косата й се е оплела в някакъв уред за мъчения.

Изтичах нагоре по стълбите и намерих Шарлийн в банята с маша за къдрене в ръка.