Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 50

— Стефани Плъм, сватовница на пълен работен ден, готова за модна консултация и гледане на деца — рапортувах аз.

— Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш? — попита ме Шарлийн.

— Фасулска работа.

Истината беше, че по-скоро бих предпочела да ме прегази камион, отколкото да изкарам един час с децата й, но не знаех какво друго да направя.

— Мислех да облека този костюм с панталона — каза тя. — Какво мислиш?

— Костюмът е добър, но ризата не е секси.

— О, Боже! Трябва ли да изглеждам секси?

Изтичах до спалнята и прерових купчината дрехи върху леглото. Открих пуловер с V-образно деколте, в който ми се стори, че има потенциал, и го занесох в банята.

— Пробвай с това — наредих й аз.

— Не мога да облека това. Много е изрязано. Купих го по погрешка.

Разкопчах и й свалих ризата, след което й навлякох пуловера през главата. Отстъпих крачка назад и двете погледнахме в огледалото.

Виждаше се много голяма част от деколтето на Шарлийн.

— Прекрасно! — отбелязах аз. — Сега ти си домакиня-богиня и секс богиня.

Шарлийн погледна надолу към гърдите си.

— Не искам да му създавам погрешни впечатления.

— И какви ще са те?

— Не знам. Не съм добра в това. Никога не стигам до втора среща. Всички винаги изчезват по средата още на първата. Какво трябва да правя на втора среща? Трябва ли… нали знаеш?

— Не! Ти не нали знаеш поне до третата среща. Дори и тогава е само, ако мъжът ти харесва. Имала съм години, през които не съм нали знаеш изобщо.

Джуниър ни наблюдаваше.

— Леле, ама ти имаш много кожа — каза той на майка си. — И косата ти изглежда странно.

Вниманието на Шарлийн се насочи от гърдите към прическата й.

— Машата се заплете и си изгорих част от косата.

Втрих с пръсти малко балсам в опърлената й коса и й придадох малко обем с помощта на кръгла четка и сешоар.

— Май не си коренячка от Джърси — констатирах аз.

— Преместих се тук от Ню Хампшър преди пет години.

Това обясняваше косата.

Извадих гланц за устни и руж от чантата си и поставих малко на Шарлийн. Звънецът на вратата иззвъня и тя се хвана за плота на банята за опора.

— Помни — казах, — ти си богиня!

— Богиня — повтори тя.

— И не си лягаш до третата среща.

— Третата среща.

— Освен ако той не се увлече по деколтето ти и не те помоли да се омъжиш за него… тогава може да ускориш процеса.

Придружих Шарлийн надолу по стълбите и й помогнах да си облече палтото. Казах на Гари Мартин да се държи прилично и да я върне точно в десет часа. Затворих вратата след тях и се обърнах към децата.

— Гладен съм — каза Ралф.

Другите трима се бяха вторачили в мен с враждебно мълчание.

— Какво? — попитах ги аз.

— Не ни трябва бавачка — отговори Ръсел.

— Добре. Представете си, че съм нещо друго. Представете си, че съм приятел.

Ръсел ме изгледа от главата до петите.

— На колко години си? — попитах го аз.

— На шестнадесет.

— Не мисля.

— На дванадесет е — намеси се Ралф. — И миналата седмица в училище я наплеска и го изпратиха обратно вкъщи.

— Казва се оплеска, малоумнико — каза Ърни.

Ралф се изправи на пръсти и се изравни с лицето на Ърни.