Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 53

— Разрушаване на частна собственост и връзване на възел на пишката на един идиот. Танк също е тук.

Танк беше вторият по старшинство във фирмата за охрана на Рейнджъра. Той беше най-добрият му приятел и му пазеше гърба. Беше огромен и не говореше много, но беше наистина много силен. От време на време Лула успяваше да се възползва от него и да си получи своето, а на следващата сутрин Танк изглеждаше като ходещ мъртвец. Доколкото знаех, това беше първият път, в който успяваше да го вкара в ареста.

— Двамата си седяхме в онзи бар — обясни Лула. — И някакъв натряскан, глупав задник се заяде с Танк. За това, че нямал врат. И как приличал на Шрек, само дето не бил зелен. И аз започнах наистина да се дразня, защото, добре, наистина е така, но не ми хареса отношението на онзи. Разбираш ли какво искам да кажа? И след това започна да ме нарича дебелата курва на Шрек… и тогава аз го ударих. И нещата някак си отидоха по дяволите след това.

Дийзъл се усмихваше, когато затворих:

— Рейнджъра ще е бесен. Той работи усилено, за да имат чисто досие и да не се говори много за тях.

— Познаваш Рейнджъра?

— Не лично.

Обадих се на Кони и й обясних за Лула и Танк.

— Можеш ли да ги измъкнеш? — попитах я аз.

— Вероятно. Ще трябва да се обадя на няколко човека. Веднага след това ще ти звънна.

Двамата с Дийзъл се качихме в моя ескейп. Включих отоплението почти на максимум, а спътникът ми си отвори леко прозореца.

— Откъде познаваш Рейнджъра? — попитах го.

Той само сви рамене.

— Чувам разни неща. Предполагам, че Кони ще подкупи някой съдия.

— Малка общност сме. Опитваме се да се държим цивилизовано един с друг. Кони ще помоли за услуга.

Дийзъл изглеждаше спокоен и отпуснат до мен, но знаех, че най-важното за него беше да открие Анни и сто процента мислеше за това.

— Знам, че се тревожиш за Анни — казах аз. — Преча ли ти да направиш това, което трябва?

— Всичко е под контрол. Ще се наложи да тръгна, когато ми се обадят. Дотогава съм напълно на твое разположение.

Кони се обади.

— Задвижих документите. Отивам сега да ги взема и ще се срещнем след половин час пред бюрото за плащане на гаранции. Предполагам, че държат Лула и Танк в участъка.

— Добре. Разбрано. — Обърнах се към спътника си: — Това ще отнеме известно време. Ще имаш ли нещо против да прибереш Боб от къщата на родителите ми и да го заведеш у дома вместо мен?

— Няма проблем. Обади ми се, ако имаш нужда от помощ.

Полицейският участък на Трентън се помещава в бункер от червени тухли в тази част на града, която знае много за престъпленията от първа ръка, а полицейските коли със заповед се държат заключени в паркинг, ограден с бодлива тел. За нещастие, двете с Кони не се класирахме за оградения с бодлива тел паркинг и трябваше да паркираме на улицата, която малко или много беше като супермаркет за скаутите на търговците с крадени автомобилни части. Кони се появи в раздрънкания си Бийтъл, който пазеше само за подобни случаи. Аз пък извадих двете фалшиви антени и големия, инкрустиран с фалшиви диаманти кръст, които държах в жабката. Окачих кръста на огледалото и залепих антените на покрива. Ако не се вторачваше прекалено от близо, човек можеше да си помисли, че съм пласьор и че много вероятно бих го убила, ако го хванех да се занимава с колата ми.