Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 48

— Ще се обадя. Как е всичко останало?

— Много е спокойно в агенцията за гаранциите. Само една неуредена — тази на Анни Харт. Боб е добре. Днес е на посещение при родителите ми. Дийзъл е в града.

— Дийзъл?

— Да. Спомняш ли си го?

— Полубрата на Рейнджъра.

— Не му е полубрат.

— Като нищо би могъл да му бъде. И двамата карат в бързата лента с изгасени светлини.

— Ти също го правеше.

— Не. Аз просто си бях задник. Никога не съм си мислил, че съм Батман.

— Разбирам накъде биеш.

— Заключен съм в един долнопробен мотел и изпълнявам дълга си на ченге. Налага ли се да се прибирам?

— Не. Държа всичко под контрол.

— Добре е да го знам — отбеляза Морели. — Трябва да приключа с това до вторник или сряда. Ще се видим тогава — и той затвори.

Минах напряко към булевард Клокнър и след това към Хамилтън, после завих наляво към Бърг. Намалих и спрях пред къщата на родителите ми и изключих двигателя. Баба беше пред предпазната врата и ме наблюдаваше, привлечена от някакъв мистериозен, вътрешен радар, който й казваше кога се приближава внучката й. Не чак толкова различен от този на Дийзъл, като се позамисли човек.

— Точно навреме — каза тя, като задържа вратата отворена. — Сестра ти е тук, а и сме купили една хубава торта от сладкарницата.

Боб чу гласа ми и дойде, препускайки по коридора, ушите му се вееха, езикът му бе изплезен, а очите силно изпъкнали. Хлъзна се по полирания дървен под и се заби в мен, като ме запрати в стената.

Почесах го по главата и го прегърнах, след което той галопира обратно към кухнята и тортата.

— Той беше толкова добро момче — каза баба. — Когато в една къща има куче, това я прави истински дом. И този път почти нищо не изяде. Само програмата за телевизията и един цял хляб, но хубавото е, че повърна фолиевата му обвивка.

Валъри стоеше до масата. Държеше бебето в скута си, а кафето й беше точно пред нея.

— Къде са момичетата — попитах аз.

— На детска занималня — отвърна тя. — Сега ходят всеки ден там.

Отрязах си парче от тортата и по навик застанах до мивката, за да го изям. Майка ми сложи чиния, вилица и салфетка на масата.

— Седни — нареди ми тя. — Не е хубаво за храносмилането да ядеш до мивката.

— Храниш се прекалено бързо. Дори не дъвчеш. Добре ли сдъвка това парче торта?

Не знаех дали съм го сдъвкала или не. Дори не си спомнях, че съм го изяла, но ръката ми беше празна, а по блузата ми имаше трохи, затова предположих, че съм го изяла цялото.

Издърпах един стол срещу Валъри и седнах. Беше прекалено късно да ям тортата си по цивилизован начин… освен ако не си вземех второ парче. Проверих си колана на дънките. Прекалено стегнат. Гадост.

— Съжалявам, че накарах Албърт да припадне на масата — казах на Валъри. — Мислех си, че е преодолял фобията си от женитба.

— Ужасно е — отвърна сестра ми. — Този човек никога няма да се ожени за мен. Първоначално нямаше значение. Мислех си, че просто му трябва време. Сега вече не знам какво му трябва.