Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 47

Свих рамене.

Крамп го погледна.

— Ще ме удариш ли?

— Може би.

Носът на Крамп течеше, очите му бяха зачервени и сълзливи. Започвах да го съжалявам. Той беше такъв патетичен жалък червей.

— Не си ченге, нали? — попита ме.

— Не, не съм.

Крамп насочи вниманието си към Дийзъл.

— Той също не е ченге — обясних аз. — В действителност, дори не съм сигурна какво е той.

Партньорът ми дори не си направи труд да се усмихне.

— Имаме ли още работа тук?

— Не. Той няма никакви пари.

— Е, тогава ми се струва, че няма какво повече да правим на това място — отбеляза спътникът ми. — Да тръгваме.

— Ето ти едно послание за довиждане — казах на Крамп. — Ако нещата изглеждат прекалено добре, за да са истина, вероятно е така.

Дийзъл уви ръка около врата ми, когато излязохме навън.

— Какво имаше предвид с това неясно послание?

— Помисли си, че съм проститутка и че ще получи безплатна промоция.

Дийзъл ме притегли по-близо до себе си.

— Този е пълен нещастник. Всеки може да забележи, че не си от типа момичета, които дават безплатни промоции.

— Еха, благодаря. Казах му, че си ми сводник.

— Ама че съм щастливец.

— В него са предполагаемата открадната огърлица и оръжието на нападението. Призна, че ги е изхвърлил в едно тясно и малко мазе под задната стая. Мислиш ли, че трябва да ги вземем?

— Не, но мисля, че ти би трябвало да се обадиш на Морели. Накарай го да изпрати някого да ги намери.

Разказах на Дийзъл за Делвина.

— Добра работа — похвали ме той. — Научила си много.

— И какво ще стане с Анни? Мислиш ли, че Делвина я е хванал?

— Възможно е той да е претърсил къщата й, защото си иска огърлицата. Не виждам как обаче би могъл да стигне до Анни.

— Случайно? Може би тя е излязла за глътка свеж въздух и той съвсем случайно е минал с колата по същата улица.

— Това е едно голямо съвпадение.

— Не мога да измисля нищо друго.

— Нито пък аз — предаде се Дийзъл. — Хайде да поговорим с господин Делвина.

— О, не. Ти можеш да поговориш с него. Ти си Железния човек. А и не живееш тук. Аз съм просто нерешителната Стефани от Бърг. Ако Делвина направи няколко дупки в мен, всичките ми жизнени сокове ще изтекат и накрая ще заприличам на Стенли Крамп.

— Не бих искал от теб да изтичат никакви течности, които не трябва — отбеляза спътникът ми. — Аз ще открия Делвина, а ти провери какво става с влюбените гълъбчета на Анни. Наближава Свети Валентин. Не искам никакви бъркотии.

Десета глава

Телефонът ми иззвъня, докато седях в колата си и наблюдавах Дийзъл да потегля с неговата.

— Хей, сладурче — каза Морели. — Само те проверявам. Нещо, което трябва да знам?

— За вълка говорим, а той… Точно щях да ти се обаждам. Имам информация за теб. Вини плати гаранцията на една жена на име Анни Харт. Предполага се, че е ограбила заложна къща и е простреляла собственика в ходилото.

— Спомням си го това — отговори ми той. — Собственикът е някаква дребна невестулка на име Стенли Крамп.

— Да. Оказва се, че сам е изфабрикувал кражбата и се е прострелял в крака.

Пистолетът и огърлицата са в тясна дупка под задната стая. Мога да ти дам повече детайли малко по-късно, но трябва да изпратиш някого там, преди Крамп да реши да се отърве от доказателствата.