Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 46

— Щом знаеш кой е той, тогава знаеш какъв ми беше проблемът — продължи Крамп. — Аз, един вид, бях откраднал огърлица от някого, който би ме убил, ако разбереше. А шансовете да разбере бяха доста големи, тъй като предполагам, че може да различи фалшификат, като го види.

— Господи! — възкликнах аз. — Сигурно си напълнил гащите.

— И още как. Но ето какво се случи. Късметът ми се обърна отново. Делвина стоеше там с разписката за получаване в ръка и точно тогава му се обадиха по телефона. Новините не бяха добри, защото лицето му почервеня, а очите му се смалиха и заприличаха на цепки. Малки очи като на плъх. И ми каза, че трябва да тръгва, но ще се върне за огърлицата и че аз трябва да се погрижа наистина добре за нея.

— Аз щях да напусна града — казах на Крамп.

— Виж сега, това е, което биха си помислили повечето хора, но аз съм по-умен от тях. В магазина влязоха две жени, за да поразгледат. Местни. А след това дойде още една, съвсем сама. И аз разбрах, че не е местна, защото я видях в парка. Точно отпред. Така че веднага след като всички си тръгнаха, инсценирах грабежа. Страхотно, нали?

— Точно като по филмите. Обзалагам се, че Брад Пит би изиграл твоята роля.

— Брад Пит ще е добре — съгласи се Крамп. — Мога да си го представя как го прави.

— Какво направи с огърлицата? На непознатата жена ли я пласира?

— Не. Изхвърлих я. Под задната стая има нещо като тясно мазе и аз я изхвърлих в него. Там изхвърлих и пистолета, с който се прострелях.

— Прострелял си се?

— Аха, поувлякох се. Исках да изглежда истинско, но страшно много болеше. Не си мислех, че ще боли толкова много. Както и да е, струва ми се, че си заслужаваше, защото всички повярваха на историята. Разказах на всички, че жената си е тръгнала с огърлицата. Ченгетата я подгониха, а и Делвина също тръгна да я търси. Той наистина иска това колие.

— А истинската огърлица съществува ли все още?

— По дяволите, не! Камъните бяха пласирани веднага. Не знам какво прави моят човек с обкова. Може би го претопява. — Крамп погледна към бутилката „Джак Даниелс“. Беше почти празна. — Мислиш ли, че вече можем да започнем?

— Да започнем?

— Да, нали знаеш, онова нещо, заради което се качихме тук.

Почувствах, че телефонът ми звъни в чантата, извадих го и се обадих.

— Добре ли си? — попита Дийзъл.

— Аха.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не е спешно, но малко подкрепа може да се окаже добре в този момент. Къде си?

— Точно пред заложната къща съм.

— Заключено е.

— Вече не. — И той затвори.

— Кой беше? — попита Крамп.

— Сводникът ми.

— Исусе, казах ти и ти повторих, че нямам никакви пари. Какво искаш? Вземи каквото искаш от магазина. Какво ще кажеш за малко бижута? Всичките са фалшиви, но все пак са доста добри.

Дийзъл влезе в предната стая и погледна Крамп. Успях да видя, че домакинът ни започва да се поти под ризата.

— Има ли проблем? — попита моят спътник.

— Не, няма — отговори Крамп. — Казах й да вземе каквото си пожелае от магазина. По дяволите, та тя не е направила нищо.

Дийзъл ми хвърли един поглед.

— Така ли е?