Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 45

— Преди да ми изневери късмета, беше много по-добре. Имах някои наистина добри неща, но знаеш какво се случва, когато си в търговията на дребно. Когато се появи купувач, веднага гледаш да излезеш на печалба.

— Обзалагам се, че съжаляваш, че са ти откраднали огърлицата. Изглеждаше скъпа.

— Иска ми се никога да не я бях виждал. Виж какво ми докара — простреляно стъпало.

— Смятам, че това е интересна история. Дори би могла да се превърне във филм.

— Мислиш ли? — Крамп си сипа още уиски. — Да, май наистина би могло да стане един хубав филм.

Добре, вече беше мой. Не беше особено умен, а и вече бе леко пиян. Щеше да е лесно да му погъделичкам егото.

— Кой заложи огърлицата? — попитах Крамп. — Някоя лъскава ли беше?

— Е, не беше лъскава като филмова звезда, но ставаше. Беше над двадесет. С големи цици. Косата й беше като птиче гнездо, но с цици като нейните това няма никакво значение. Затова си я спомням. Не се справям добре с имената, но винаги си спомням хубавите бомби.

Очарователно!

— Както и да е, беше същата история, която чувам всеки ден — добави Крамп. — Получила огърлицата от гаджето си. Оказало се, че той е простак. Искала да изкара някакви пари от бижуто.

Крамп изля уискито в гърлото си. Гъл, гъл, гъл. Това можеше да обясни защо изглеждаше като балсамиран.

— Продължавай — насърчих го аз. — Искам да чуя и останалата част от историята.

— Разбира се — съгласи се той. — Никога не съм мислил, че е нещо особено, но е една наистина добра история. Става дори още по-добра. Взех дрънкулката от госпожица Големи цици и две седмици по-късно се появява този тип и си търси огърлицата. Има дори разписката. Попитах го какво се е случило с момичето с големите бомби, а той ми отговори, че трябва да си затворя плямпалника и да му дам колието. Ето тук вече става интересно. Това е тази част, която може дори да се филмира. Почти всички бижута в магазина са фалшификати. Имам си човек, който търгува с крадени вещи, когато дойдат, а на мен ми прави фалшификат. Това е една взаимоизгодна сделка, нали? Аз вземам парите от продажбата на оригинала, а след това или продавам копието на някой клиент, или идиотът, който го е заложил, си го откупува обратно. В повечето от случаите хората не могат дори да разберат, че е фалшификат. А ако заподозрат, че е, се чувстват прекалено неловко, за да направят нещо. Много хитро, нали? Цялата система съм я измислил съвсем сам.

— Еха! — възкликнах аз. — Страхотно.

— Аха. Както и да е, онзи стои пред мен с разписката за получаване за огърлицата и аз изведнъж го разпознах. Беше Лу Делвина. Той е гаджето-простак! Искам да кажа, Лу Делвина. Исусе Христе! Знаеш ли кой е той?

— Чувала съм за него — отговорих аз.

Всеки в Трентън го познаваше. Двадесет години той беше убиецът на мафията на Северен Джърси и след това се сдоби със собствен имот и се премести в Трентън. Не беше от голямото добрутро, но извличаше най-доброто от това, което имаше. Чувала съм истории за него и нито една от тях не беше с добър край. Делвина беше много страховит човек.