Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 44

Приближих се до щанда и дарих Крамп с флиртаджийска усмивка. Той се обърна да види дали някой друг не стои зад него.

— Надявам се, че нямаш нищо против — казах аз. — Замръзвах там отвън, а магазинът ти изглеждаше толкова уютен и топъл. А и видях, че стоиш тук съвсем сам.

— Не си търсиш да… знаеш, да изкараш пари някак, нали? Защото мисля, че си наистина готина, но аз нямам никакви пари. Вчера заложих на грешния кон и съвсем се ошушках.

О, боже! Мислеше си, че съм проститутка. Не особено ласкателна преценка, но бих могла да извлека някаква полза от това.

— Много често ли залагаш на погрешния кон?

— За съжаление, да. Преди винаги печелех и тогава изведнъж късметът ми се обърна. И сега затъвам все по-дълбоко и дълбоко в лайната.

— Мили боже, това наистина е гадно. И все пак си късметлия, че имаш тази заложна къща. Нали е твоя?

— Да, може да се каже. Дължа пари на някои хора, но скоро ще се погрижа за това — веднага, щом късметът ми се промени отново.

Разходих се из магазина, като разглеждах витрините.

— Имаше една много красива огърлица на външната витрина преди, но напоследък не съм я виждала.

— Онази с червените камъни ли? Откраднаха я. Някаква жена дойде, ограби ме и ме рани в ходилото.

— Не думай!

— Кълна се в бога. Все още не мога да обуя обувка.

— Това е ужасно. Арестуваха ли я?

— Аха, но ченгетата не откриха огърлицата.

— Леле!

Крамп извади бутилка „Джак Даниелс“ и я постави върху щанда.

— Почерпи се.

— Имаш ли чаша?

— Горе имам чаши. Там живея.

— Може би бихме могли да се качим горе?

— Да, това ще бъде наистина добре, но както ти казах, нямам никакви пари.

— Добре, какъв е проблемът? Студено е, а и аз нямам нищо по-добро за правене. Хайде да се качваме горе.

Крамп изглеждаше така, все едно всеки момент ще колабира.

— Ами магазинът? — попитах го аз.

— Ще затворя — каза и забързано отиде до вратата, сложи резето и обърна надписа ЗАТВОРЕНО. — Така или иначе, в неделя няма много работа. — Взе бутилката „Джак“ и ме побутна към задната част на магазина. — Има стълби, които водят директно към апартамента ми — поясни той. — Дори не ни се налага да излизаме навън.

Стълбите бяха тесни, тъмни и скърцаха. Водеха към малко жилищно помещение, което също беше тясно, тъмно и скърцащо. Върху маса за игра на карти в предната стая имаше телевизор, а срещу него се намираше легло, покрито с одеяло с флорални мотиви. До леглото бе поставена издраскана странична масичка.

Крамп взе две чаши от кухнята. Постави ги върху масичката и ги напълни с уиски.

— До дъно — каза той и изпразни чашата си.

Аз само леко отпих от своята:

— Тук горе е приятно — отбелязах аз.

Крамп се огледа.