Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 43

— Очевидният извършител е Бърни, но не знам каква причина е имал да претърсва къщата. Мислиш ли, че полицията го е направила — търсили са предполагаеми откраднати вещи?

— Не — отговори той. — Това не прилича на полицейско претърсване. А и се съмнявам, че полицията ще си създава такива главоболия за обвинение, което почти мога да гарантирам, че ще бъде свалено. Издирват Анни за въоръжен грабеж и нападение със смъртоносно оръжие. Мъж, наречен Станли Крамп, твърди, че тя е влязла в заложната му къща, обрала го е и го е простреляла в стъпалото. Оръжие не бе открито, но двама свидетели могат да потвърдят, че Анни е била на местопрестъплението. Но нито един от тях не е видял грабежа или нападението.

Дийзъл се беше обърнал към мен в малката кола. Ръката му бе на гърба на седалката ми и той разсеяно галеше врата ми с върха на пръстите си, докато говореше. Беше успокояващо и същевременно смущаващо еротично и аз неистово се опитвах да се съсредоточа върху разговора ни, а не върху топлите му пръсти.

— Защо Анни е била в заложната къща? — попитах.

— Каза, че отиването там е било само като приумица. Видяла някаква огърлица на витрината, която я заинтригувала. Двамата свидетели били в магазина, когато тя влязла. Те излезли. Скоро след това излязла и тя, но без колието. Минути по-късно на 911 постъпило обаждане.

— Как са разбра ли, че е Анни? — попитах.

— Била паркирала пред магазина и Стенли Крамп записал регистрационния номер на колата й.

— Какво я обвиняват, че е взела?

— Колието. Нищо друго.

— Говорил ли си със собственика?

— Все още не, но мисля, че вече е време. Бих искал ти да го направиш. Виж дали можеш да го очароваш и да измъкнеш нещо от него. Ако това не проработи, можеш да го простреляш в другото стъпало.

— Това ще е трудно — отбелязах аз, — след като нямам оръжие.

Той бръкна под седалката си и извади един Глок.

— Няма да взема това! — запротестирах аз.

— Защо не?

— Мразя пистолети.

— Не може да мразиш пистолети. Та ти си агент по залавяне на обвиняеми, нарушили гаранцията си.

— Да, но аз почти никога не стрелям по хората. Ловците на глави стрелят по тях само във филмите.

Дийзъл повдигна вежди.

— Добре, може би стрелях по двама, но вината не беше моя.

— Само вземи проклетия пистолет — настоя моят спътник. — Стенли Крамп не е мил човек.

— Къде мога да го открия?

— Живее в апартамент над заложната къща, но по това време на деня ще е на работа. Заложната къща се държи само от един човек и е отворена седем дни в седмицата.

Излязох от корвета на Дийзъл и се качих в моя ескейп. Карах до центъра на града и завих по страничната улица, която водеше към заложната къща. Паркирах две врати по-надолу от срещуположната страна на улицата. Оставих колата си, пресякох улицата и се загледах в Дийзъл, докато паркираше един магазин по-надолу. Натиснах звънеца до вратата и чух избръмчаването на електрическата ключалка. Високо ниво на сигурност.

Стенли Крамп изглеждаше така, като че ли животът си бе отишъл от него. Беше около метър седемдесет и пет и много мършав. Около петдесет и пет годишен с изтъняваща мазна черна коса, която отчаяно се нуждаеше от подстригване. Дрехите му бяха поне с един размер по-големи. По зъбите му се виждаха жълтеникави петна от тютюн. Имаше огромни торбички под очите, а кожата му беше с цвят и структура на мокър цимент. Изглеждаше така, все едно е по-добре да го сложат в найлонов чувал за мъртъвци, отколкото да стои зад щанда на заложна къща.