Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 42

Излязох от ескейпа и отидох при него.

— Как винаги знаеш къде да ме намериш?

Той само сви рамене.

— Мога да се настроя на твоята честота.

— Сложил си проследяващо устройство на колата ми, нали?

Отново тази усмивка с трапчинките. Повечето мъже изглеждат готини, ако имат. Той имаше трапчинки и температурата ми се покачи с десет градуса.

— Да не си посмял да ми показваш тези трапчинки — заплаших го аз.

— Не мога да ги спра. Просто се случва. Досието на Анни в теб ли е? Трябва да проверя нещо.

Извадих папката от колата и се наместих на пасажерското място до него.

— Няма кой знае колко много в него. Обичайните споразумения за гаранцията и някои лични данни.

Спътникът ми набързо прегледа документацията.

— Адвокатът на Анни подсигури гаранцията й от Вини. Стандартна процедура. Адвокатът е един от нашите. Тя се върна в къщата си в Хамилтън и два дни по-късно Бърни започна да я тормози. Извикаха ме и я преместихме в защитено жилище. Трудно ми е да повярвам, че някой е открил къде е това място. Мисля си, че Анни е тръгнала доброволно.

— Ходи ли отново до къщата й? Може просто да е решила да си иде у дома.

— Изпратих Флаш. Той каза, че къщата била заключена и тъмна, но смятам, че трябва сами да я проверим.

Отложих срещата с Гари Мартин, настаних се в ескейпа и последвах Дийзъл през града до дома на Анни. Беше точно такава, каквато очаквах да е — спретната едноетажна къща с две спални. Бяла облицовка и черни щори. Съвсем традиционно. Бяла ограда от островърхи колчета около малкия двор. Червено сърце върху пощенската кутия. Паркирахме на алеята и отидохме до предната врата.

— Тук се усеща лоша енергия — каза той.

Отстъпих крачка назад. Не исках да вляза вътре и да намеря Анни мъртва на пода във всекидневната й.

— За колко лоша става въпрос? Дали бих предпочела да изчакам отвън?

— Не е чак толкова зле. Нарушена би било по-точно описание.

Дийзъл отвори вратата и влязохме в тъмното, тихо фоайе. Той запали една лампа и двамата си проправихме път през къщата. Беше ясно, че е била претърсвана. Възглавничките на дивана бяха разхвърляни, чекмеджетата бяха оставени отворени, леглата бяха счупени, капаците на тоалетните казанчета бяха на пода. Нямаше нещо, което да не бе претърсено. Проверихме всички гардероби, мазето и всяка миша дупка. Не открихме трупове.

Оставихме къщата на Анни точно така, както я намерихме. Дийзъл заключи вратата след нас и двамата се наместихме в корвета да поговорим.

— Някой е търсил нещо — отбелязах аз.

— Да, и вероятно е имало борба във фоайето. Вазата беше бутната от шкафа на пода.