Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 41

— Изобщо не върви. Не мога да го намеря — отговори ми Дийзъл. — Не усещам никакви вибрации. Жена му знае ли как да се свърже с него?

— Не. Оставих й визитката си и й казах да ми се обади, ако той се свърже с нея. Какво става с Анни? Някакви новини?

— И нея не мога да открия. Все едно и двамата са отлетели на луната.

— Всъщност, те не могат да го направят, нали?

— Скъпа, ние сме малко откачени… не сме от НАСА.

Един повей на вятъра ме накара да се сгуша в якето си, а дъхът ми образуваше ледени облаци около мен. Дийзъл ме придърпа по-близо до себе си и ме гушна. Веднага ми стана по-топло. Горещината се разгоря в гърдите ми, премина през стомаха ми и отлетя някъде на юг.

Тонът на гласа ми се повиши с една октава.

— Какво правиш?

— Топля те — отговори той.

— Нямам нужда да ми е толкова топло.

— Хей, само споделям телесната си топлина. Не мога нищо да направя, ако това те притеснява толкова.

— Изобщо не съм притеснена.

Дийзъл погледна надолу и ми се усмихна.

— О, по дяволите — казах, като вдигнах поглед нагоре към него. — Ти имаш трапчинки.

— Това не е всичко, което имам.

Отскочих от него.

— Тръгвам. Ще отида да проверя как вървят нещата при Шарлийн Клингър.

Девета глава

Шарлийн беше в малкия си преден двор и разхождаше Блеки в кръг, като се опитваше да го накара да се изпишка.

— Може би му трябва противопожарен кран или дърво — предположих аз.

— В това е проблемът — отговори Шарлийн. — Той не трябва да натоварва предния си крак, затова пада, когато повдигне задния.

— Как мина вечерята снощи?

— Трудно е да се каже. Младши разля млякото веднага щом седнахме на масата, като наводни всичко и намокри всички ни. Докато се опитвахме да попием млякото, Блеки се докопа до печеното и избяга с него. Така че вечеряхме фъстъчено масло и желе. И докато ядяхме сандвичите си, Флъфи избяга от клетката си, изяде връзката за обувки на Гари и се изака под масата.

— Бях взела да гледаме филм, след като децата си легнат, но Гари беше подгизнал от млякото, затова си тръгна рано. Изглеждаше така, като че искаше да ме целуне за лека нощ на вратата, но момчетата стояха и ни наблюдаваха, затова само се ръкува с мен и си тръгна.

— Еха.

— Да, беше вечер, която ще се помни. Може би ще трябва да минем към план Б — да ми намериш домашна помощница.

— Но той сигурно те харесва, ако е мислел да те целуне, преди да си тръгне.

— Предполагам.

— Харесваш ли го?

— Разбира се. Как да не го харесваш? Той е мил с децата и животните. Дори е мил и с мен. И е сладък, и гушлив. И изглежда много стабилен. Само не мога да си представя, че някой би искал да приеме целия този хаос.

Аз самата бях свикнала да вечерям с дете, което се мисли за кон, баба, която редовно подпалваше покривката, и бъдещ зет, който припадаше и започваше да пърди при споменаването на думата „женитба“. Не разбирах къде точно хаосът при Шарлийн беше в повече от нормалното.

Ралф стоеше на вратата и попиваше всичко казано.

— Може би ще трябва отново да подпалим котката — каза той. — Само малко.

Казах на Шарлийн засега да изчакат с идеята за котката, върнах се до колата си и се зарових в досието на Гари Мартин за телефонния му номер. Обадих се на домашния му телефон и се включи секретарят. Опитах да се свържа на мобилния му и се включи услугата за съобщения, която ме уведомяваше, че в момента е в спешна операция, затова се отправих директно към клиниката. Двадесет минути по-късно спрях на паркинга, погледнах в огледалото за обратно виждане и съзрях Дийзъл да спира зад мен.