Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 40

— Ау-у! — възкликна домакинята ни. — Прозвуча така, като че ли я болеше.

Лула се облегна назад.

— Да, вероятно имитираше оргазъм, но предполагам, че трябваше да значи, че е бил невероятен.

Джийни си сипа още една чаша вино.

— Мисля, че и той стига до края — отбеляза колежката ми. — Казвам го, защото всичките вени по лицето на Големия Шеф са изскочили и изглежда така, като че ли ще получи инфаркт. От колко време го правят?

— От около четиридесет минути — отговорих й аз.

— Никой няма неговата издръжливост — обясни Лула. — Веднъж го прави деветдесет минути на задната седалка на една кола. Филмът е класика. И чух, че е трябвало да му включат една от онези интравенозни системи, след като приключил.

— Това е малко плашещо — каза Джийни. — Може би ще трябва да науча как се оказва първа помощ.

— Няма да е страшно — успокоих я аз. — Ще се справиш. Само не спирай да си тананикаш „Jingle Bells“.

Беше ранният следобед, когато оставих баба пред къщата на родителите ми.

— Съжалявам, че пропусна поклонението — казах й аз.

— Няма нищо — успокои ме тя. — Не всеки ден мога да гледам един добър образователен филм. А и ще имам възможност да отида да видя Илейн довечера.

Останах да изчакам баба да се прибере и след това потеглих. Бях минала две пресечки, когато телефонът ми иззвъня.

— Точно зад теб съм — каза Дийзъл. — Отбий и спри. Искам да говоря с теб.

Паркирах до бордюра и излязох от колата си. Той направи същото.

Шофираше лъскав черен корвет, който беше в пълен контраст с всички останали покрити със сол и мръсотия коли на пътя.

— Хубава кола — отбелязах аз. — И чиста.

— Как мина с Бети Бийнър?

— Оказа се, че Бърни хърка.

— И?

— Бети не може да спи. Иска да си има собствена стая, за да може да се наспи.

— Това ли е?

— Иска и телевизор в стаята си. И иска по-добър секс.

— Скъпа, всички искаме по-добър секс.

— Повдигнах вежди.

— Какво? — попита ме Дийзъл.

— Някой трябва да говори с Бърни.

— Не и аз.

— Мислех, че ти си големият професионалист в секса.

— Справям се добре, но няма да говоря с Бърни за птичките и пчеличките. Мъжете не правят така. Това е… странно.

— Да, но ти си човекът от Неназоваемите.

Той пъхна палци в джобовете на дънките си, а на лицето му се изписа изражението не си играй с мен.

— Добре — казах аз. — Направи го по твоя начин. Недей да говориш с бедния Бърни. Отиди и го изключи.

— Не мога да повярвам — отговори той. — Става все по-зле и по-зле. Достатъчно е зле, че трябва да се правя на Купидон за някакъв месар, човек, правещ копчета и ветеринар… а сега трябва да съм и секс терапевт на някой, който кара хората да се изриват.

— Може да е забавно. Мъжко приятелство и нещо от сорта. И докато сме на темата за секс инструкциите, занесох чантата на Джийни и заедно гледахме филма.

Това накара партньорът ми да се усмихне широко.

— Хареса ли ти?

— Беше ужасен, но го гледахме два пъти.

Той се разсмя с пълен глас.

— Направо си е сантиментално-романтичен филм. Когато Дикбендър изкрещя накрая, Джийни пребледня и изпи три чаши вино. Как върви ловът на Бърни?