Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 39

— Това е пълен боклук — казах аз. — Един от най-лошите филми, които някога са правени. И въпреки това, не мога да се откъсна от него.

Входният звънец иззвъня и двете подскочихме.

Джийни затвори очи:

— Моля те, Господи, само да не е майка ми.

— Майка ти в Бърг ли живее?

Домакинята ми натисна паузата:

— Живее в Милуоки.

— Значи няма шанс да е тя.

— Това беше инстинктивна реакция.

Джийни отвори вратата и баба ми се наведе настрани, за да може да погледне през нея. Забеляза ме върху кушетката и размаха кутрето си за поздрав.

— Знаех си, че това отпред е твоята кола — каза тя. — Тръгнала съм към траурния дом, сега след като устните ми спаднаха достатъчно, за да мога да приказвам. Илейн Грейси е изложена за специално поклонение днес следобед. Баща ти отиде с колата до вилата, така че трябваше да тръгна пеш, а вече съм почти замръзнала.

Баба се зазяпа в екрана на телевизора, където Големия Шеф и Ванеса Дикбендър бяха замръзнали в целия си блясък.

— Обзалагам се, че гледате кабелната — отбеляза тя. — Тези реалити формати стават все по-добри и по-добри. Нямам нищо против да седна и да погледам някое. Само, докато се постопля. Вино ли пиете? Една чаша вино ще ми дойде добре.

Дочух отвън да се тряска вратата на кола и минута по-късно звънецът на външната врата отново иззвъня. Джийни отвори и Лула ни огледа.

— Минавах оттук на път от черквата и видях колата ти, а и ми се стори, че забелязах баба ти да влиза — обясни тя. — Да не би да си устройвате празненство, момичета? По дяволите, чий е този космат задник на екрана на телевизора ти?

— Големия Шеф — отговори Джийни.

— Той е най-добрият — каза Лула, свали си палтото и седна до баба на кушетката. — Вино ли ще пием?

Домакинята ни донесе още две чаши и бутилката, а аз натиснах старт-бутона.

— Виж сега — каза Лула, докато наблюдаваше как Дикбендър оправя Големия Шеф. — Правила съм това стотици пъти, а тя го прави напълно погрешно.

— Тя е била професионалистка — обясни баба. — Най-добрата на своя ъгъл.

— Дяволски си права — съгласи се Лула. — Знаех какво правя.

Джийни напълни чашата й с вино.

— Вероятно би могла да ми дадеш някои насоки.

— Разбира се. Вече се оттеглих, така че мога да ти издам тайните си как можеш да станеш успешна курва. Работата е там, че трябва да поддържаш добър ритъм. Моята запазена марка беше да го правя под ритъма на „Jingle Bells“. Всички я обичат. — Лула затананика, като потропваше ритмично върху малката масичка: — „Jingle bells. Jingle bells. Jingle all the way…!“.

— Господи, това е точно онова, което ми е нужно да знам — каза Джийни.

— Да — съгласи се приятелката ми, — просто продължаваш да си пееш „Jingle Bells“ и преди да се усетиш, ще можеш да си прибереш петнадесетте долара и да си тръгнеш.

— Аз бих могла да направя това — каза баба. — Мога да пея тази песен, а и ще ми дойдат добре още петнадесет долара.

Ванеса Дикбендър нададе вик и всички ние си поехме дълбоко дъх.

— Какво беше това? — попита Джийни. — Какво се случи?

— Това май трябва да е било оргазъм — обясни Лула.