Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 34

Развих шала от врата си и го закачих на една закачалка на стената до предната врата. Окачих и тежкото си зимно яке върху него и смених ботушите си за сняг с пантофи от овча кожа.

— Не мога да повярвам, че купи всичко това — отбелязах аз.

— За Джийни е… освен ако не искаш ти да вземеш нещо за проба.

— Не!

— Убедена ли си? Имаме цяла чанта, пълна със забавления. Обзалагам се, че разполагаме с мостри от всички възможни презервативи, създадени някога.

— Не!

Той остави чантата върху кухненския плот и се запъти към хладилника. Върна се с няколко бири.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Прекалено си напрегната.

— Не съм напрегната. Имам си приятел и не се забърквам с други.

— Очарователно, но този начин на живот би бил по-добър, ако имаше по-малко скрупули — каза Дийзъл. — Не се побирам на дивана.

— А на пода побираш ли се?

— Това беше грубо.

Взех си една бира от него и разопаковах хляба, който беше на плота. Направихме си цяла купчина сандвичи с фъстъчено масло, дадохме един на Боб, взехме си бирата и останалата част от сандвичите във всекидневната и включихме телевизора.

— Искам да науча всичко за Бийнър — заявих аз. — Какви способности притежава? Какъв вид хаос може да причини?

— Бих искал да ти кажа, но след това ще трябва да те убия…

— Кажи ми все пак.

— По-скоро не бих го направил.

— Чудесно. Не ми казвай. Ще науча историята от госпожа Бийнър утре.

— Добре, ще ти кажа, но няма да се смееш, защото се заклевам, че ще те превърна в крастава жаба.

— Не можеш да направиш това, нали?

— По-правилният въпрос е Бих ли? И отговорът е: Не!

— Ами Бийнър?

Дийзъл прокара един сандвич с половин бира.

— Той може да те накара да се изринеш.

— Да се изринеш?

— Аха!

— Това ли е?

— Сладка моя, това не е някакво обикновено изриване. Това е майката на обривите. Чувстваш сърбеж навсякъде. Това е непрекъснато мъчение от три дни до три седмици. Свързано е с отровата смрадлика и е като уртикария. Не е необходимо да ти остави белези, освен ако не започнеш да се опитваш да го изрежеш с нож, защото сърбенето е нетърпимо.

— Еха!

Дийзъл потъна в дивана и затвори очи.

— Кого се опитвам да заблудя? Това е обрив, за бога! Колко лош може да бъде един обрив? — Той притисна долната страна на дланите към очите си. — Преди преследвах опасни сексуални ексцентрици и откачени тирани. Последния път, когато бях тук, обезвредих един, който беше изключил североизточната електрическа мрежа на Коледа. Това са нещата, които наистина си заслужават. — Отпусна се още повече и изстена. — А сега преследвам господин Сърбеж. Имаш ли представа какво причинява това на имиджа ми?

— Нищо хубаво?

— Става пълен кошмар. Дори няма начин да го извъртя така, че да е в моя полза. Големият лош Дийзъл иска да затвори един жалък мърляч, чийто единствен път към славата е способността да кара хората да се изриват.

Избухнах в смях.

— Всъщност това ми хареса.

Отидох до кухнята и му донесох един пакет бисквити. Отворих го и всеки от нас взе по една, а Боб получи две.

— Как го прави? — попитах аз. — Това някакъв вид заразна кожна болест при контакт ли е?