Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 36

— Имаш ли кола?

— Мога да си намеря някаква.

Добре, и за това няма да задавам въпроси.

Стоях до плота и се наслаждавах на второто си кафе, когато Дийзъл влезе в кухнята. Косата му бе все още мокра, а от него се разнасяше ароматът на моя душ гел. Беше си облякъл якето и увил шала около врата си.

— По-късно ще се присъединя към теб — каза той.

Докато премигна и беше изчезнал. Не като магия. През вратата, надолу по коридора към асансьора.

Изплакнах чашата и отидох в банята да си измия зъбите. Когато се обърнах да изляза от банята, се сблъсках с Рейнджъра. Изпищях и отскочих назад.

— Нямах намерение да те плаша — извини се той.

Обикновено усещах, когато Рейнджъра е зад мен по промяната на напрежението във въздуха и носещото се наоколо желание. Днес не внимавах и бях хваната неподготвена.

— Мъжете непрекъснато се прокрадват зад мен — отбелязах аз.

— Видях Дийзъл да излиза.

— Познаваш ли го?

— Не отблизо — отвърна той. — Проблеми ли ти създава?

— Не колкото обикновено. Работим заедно, така да се каже.

— Трябва да замина извън града за няколко дни. Радвам се, че ще е тук. И с мен можеш да се свържеш по телефона. Трябва да говоря с теб, когато се върна. — Той леко ме целуна по устните и си тръгна.

— Мъжът мистерия — казах аз към затворената врата.

— Чух това — отговори Рейнджъра от другата страна.

Осма глава

Оставих Боб в дома на родителите ми и ги помолих да се грижат за него. Пих кафе с майка ми и баба ми, а докато се затъркалям до улицата на Бети Бийнър, бе станало малко след девет. Паркирах на алеята пред къщата й и я огледах. Средно статистическа къща от предградията, откъдето и да я погледнеш. Двуетажна в колониален стил. Добре подреден преден двор. Заден двор с ограда. Гараж за две коли. Прясно боядисан.

Натиснах звънеца и Бети ми отвори при второто позвъняване. Беше по-ниска от мен и много приятно закръглена. Имаше кръгло лице с красива уста, която изглеждаше така, като че ли се усмихва почти постоянно, кръгли, широко отворени очи, заоблени бедра и големи заоблени гърди. Беше Рубенсов тип жена. Приличаше ми на около петдесетгодишна.

Протегнах ръка:

— Стефани Плъм.

— Очаквах ви — каза тя. — Дийзъл ми се обади.

— Мислехме, че бихте могли да ни помогнете да намерим Бърни.

— Не мога да повярвам, че търчи напред-назад и причинява обриви подобно на някой стар, малоумен глупак. Кълна се, този човек е изключително объркан.

Последвах я през всекидневната и трапезарията до кухнята. Бе се настанила до малката кухненска маса, четеше вестник и пиеше кафе. Беше очарователна стая, боядисана в топли цветове. Основно жълто и ръждиво. Тапети с дребни десени и с пасващи пердета на прозорците.