Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 33

Заключихме след себе си и взехме асансьора до гаража. Излязохме с колата на улицата и на мен ми хрумна гениална идея. Бяхме само на две преки от сексшопа „Плежър Трежър“. В събота работеше до десет и вероятно имаха книга, която щеше да бъде полезна на девствената Джийни.

— Завий надясно на следващия ъгъл — казах на спътника ми. — На две пресечки оттук има магазин за сексиграчки и вероятно бихме могли да намерим някаква книга за Джийни.

Дори в тъмнината на колата можех да видя, че Дийзъл се усмихва.

— Точно, когато си мисля, че денят ми е напълно скапан, ти ми предлагаш да отидем до сексшоп. Скъпа, ти си като лъч слънчева светлина.

— Не бих искала да те разочаровам, но знам това място, защото през есента извърших един арест в него.

— Тогава нека да се надяваме, че това пътуване ще бъде по-забавно, защото наистина ми е необходимо нещо подобно.

Той паркира на малкия паркинг до магазина. Обещах на Боб лека закуска, преди да си легне, ако е послушно куче за още известно време, и двамата с Дийзъл влязохме вътре. Бяхме единствените клиенти. Една самотна служителка зад щанда четеше списание за филмови звезди. Когато влязохме, тя вдигна поглед и си пое дълбоко дъх, когато видя мъжа с мен. Беше малко над двадесет и истинска пънкарка с обрамчени в черно очи и многобройни пиърсинги.

— Просто разглеждаме — казах й аз.

— Разбира се — отговори тя. — Само ми кажете, ако мога да ви помогна с нещо.

Дийзъл ме последва до секцията с книгите, избра една и я прегледа набързо.

— Добра ли е? — попитах.

— Аха, погледни това — каза той. — Някога пробвала ли си нещо подобно?

Погледнах картинката.

— Това би трябвало да е доста неудобно, ако не и невъзможно.

— Хей, картинките не лъжат. Те наистина го правят. — След което уви ръка около мен и доближи уста до ухото ми. — Обзалагам се, че мога да направя това.

— Ти си болен. Може би трябва да попитаме жената-ракун за книга за начинаещи. Ако покажем това на Джийни, много е вероятно да постъпи в манастир.

Той извади друга книга от рафта.

— Това изглежда дава основните неща. Започва с анатомията. И има снимки… на всичко. Трябва да купим две от тази.

Беше доста смущаващо да разглеждам снимки на чатали в присъствието му.

— Добре — съгласих се аз, — купи две. — Погледнах часовника си. — Господи, виж колко е часът. Ако побързаме, бихме могли да хванем поне края на мача.

— Кой мач? — поиска да узнае той.

— Не знам. Който и да е мач.

Дийзъл се отправи към секцията с филмите.

— Би трябвало да вземем един филм на Джийни. Имат някои добри истории.

— Не! Никакви филми за нея. Тя не е по пъшкането, а във филмите има прекалено много пъшкане.

— Да пъшкаш е забавно — заяви той.

Хвърлих му един поглед.

— Ти пъшкаш ли?

— Обикновено не.

— Защо не?

— Бих се почувствал глупаво.

— Точно. Само плати книгите с твоята фалшива кредитна карта и да си вървим.

— Обзалагам се, че мога да те накарам да пъшкаш — каза Дийзъл, като се усмихваше.

— Точно сега направо ми се вие — отвърнах. — И това няма нищо общо със секса.