Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 35

— Не знам как го прави. Никога не съм виждал лично как става, но знам, че може да накара човек да се изрине без дори да го докосва.

— Вероятно Бийнър ще направи така, че Анни да се изрине и това да е всичко. Може би само има нужда да го изхвърли от себе си — предположих аз.

Дийзъл поклати глава.

— Той е откачен. Преследва я непрекъснато и всеки път, когато му се удаде възможност, я заразява. Това е отвратително. Анни получава обрив след обрив.

— Разкажи ми още за Бийнър.

— Той притежава само маловажни способности. Добър е с всичко свързано с техниката. Преди имаше свой собствен сервиз. Миналата година го продаде и един вид се оттегли. Вероятно е влудявал жена си, докато се е мотаел вкъщи. Той по принцип е доста нормален, като изключим това нещо с обривите. А и преди една седмица, беше напълно под контрол. Хора започнаха необяснимо да страдат от копривна треска и това беше краят. Когато жена му го напусна и той реши, че Анни е отговорна за това, излезе наяве. Първите няколко дни беше насочил уменията си само към Анни, но тогава изгуби контрол и започна да го причинява на случайни хора, всеки път, когато се ядосаше.

— Неприятно.

— Мда, много неприятно, но няма значение. Както и да е, казаха ми, че трябва да го изключа.

— Не искаш да кажеш, че ще го изключиш… завинаги?

— Да го изключа в смисъл да му спра захранването.

— Можеш да направиш това?

— Имам си своите начини.

Бях любопитна да разбера какви бяха тези начини, но не мислех, че ще ми каже. И вероятно беше по-добре да не знам, затова изядох още две бисквити и се изхлузих от дивана.

— Отивам да си легна. Ще се видим сутринта.

Събудих се от проникващите в спалнята ми слънчеви лъчи през вертикалния процеп на пердетата и една тежка ръка преметната през гърдите ми. Дийзъл се беше проснал до мен, изглеждайки по-опърпан от всякога с четиридневната си брада. Все едно си нямах достатъчно проблеми с двамата мъже в живота ми, а сега се появяваше и трети, който се опитваше да пропълзи в леглото ми. Многото хубаво не е на хубаво. Поне все още бях с пижамата си. Това беше успокояващо.

Освободих се от прегръдката на Дийзъл, плъзнах се под ръката му и се претърколих от леглото. Грабнах някакви чисти дрехи, заключих се в банята и се пъхнах под душа. Чакаше ме един доста натоварен ден. Да говоря с госпожа Бийнър, да проверя Гари Мартин, Шарлийн Клингър и Лари Бърлю. Трябваше да занеса чантата от сексшопа на Джийни. А и не трябваше да забравям Анни Харт. Надявах се да се е върнала в апартамента си, но не мислех, че е вероятно.

Докато се измъкна от банята, Дийзъл беше станал от леглото и стоеше до плота в кухнята, като ядеше купа зърнена закуска.

— Нахраних и разходих кучето — каза той. — Не знаех какво да правя с плъха.

— Хамстера.

— Както и да е.

Дадох на Рекс прясна вода, напълних купичката му с хрупкави бисквити и си сипах останалата част от зърнената закуска.

— Чувал ли си се с Анни? — попитах.

— Не. Не ми отговори, когато й се обадих тази сутрин, така че накарах Флаш да провери апартамента й отново. Все още е празен. — Остави купата от закуската си в миялната машина. — Трябва да отида сам тази сутрин и да се опитам да оправя нещата с Анни. Само ще мина през душа и изчезвам. Написах ти адреса на съпругата на Бийнър на тефтерчето на плота. Казва се Бети. Очаква те. Не знам колко ще ти помогне, но можеш да опиташ. Ще държим връзка по телефона. Номерът ми също е в тефтера.