Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 31

— Тя много добре знае, че не е добре да бъдеш наблизо, когато Бийнър затъва. Направо ще има ядрен взрив, а тя не иска да бъде част от него.

— А ти? Не те ли е страх от Бийнър?

— Ще му трябва много повече от това, за да ме унищожи, а той няма такава сила. Най-лошото, което може да ми причини, е да ме накара да се почувствам леко неразположен.

— Добре, а какво ще кажеш за това? Ще накараме госпожа Бийнър да излъже съпруга си и ще им уредим лъжлива среща.

— Пробвай, но тя няма да се съгласи.

Отопих останалия сос с парче хляб.

— Знаеш ли какво означава това?

Дийзъл вдигна ръце с дланите си нагоре, но не знаеше какво означава този жест.

— На нея все още й пука за него — казах аз. — Не иска да го предаде. Не иска той да бъде заловен и неутрализиран, или там каквото правите.

Събеседникът ми си взе още едно парче лазаня.

— Може би. Или може би просто не иска да се забърква.

— Бих могла да поговоря с нея.

— Май това не е лоша идея — отбеляза Дийзъл и погледна часовника си. — Ето какъв е планът. Ще изведа Албърт на чист въздух и ще го разходя из квартала. Ще се опитам да разбера какво, за бога, иска да прави по отношение на женитбата. Ти поговори със сестра си и разбери дали е готова. А в осем ще си пробваме късмета в бара на Ърни. Ако това не проработи, утре ще посетиш госпожа Бийнър.

Седма глава

Бяхме в колата ми на път за бара на Ърни. Беше спряло да вали, но небето бе катраненочерно, а въздухът щипеше от студ.

— Как мина с Албърт? — поинтересувах се аз.

— Не припадна, но и не беше много последователен. Това, което разбрах, е, че той иска да се ожени, но самата мисъл за церемонията го подлудява. Очевидно е, че бедният човек трябва да се подложи на хипноза, но все още не може да мине по пътеката до олтара.

— Ами транквиланти?

— Каза, че е пробвал и тях, но е получил алергична реакция и го избило на лудост.

— Говорих с Валъри и, малко или много, тя ми каза същото. Не че не го знаех вече. Той наистина е мил човек. Обича децата и Валъри и знам, че много ще му хареса да бъде женен. Самата женитба е проблемът.

Дийзъл мина надолу по улицата и спря до тротоара срещу бара на Ърни.

— Вътре ли е? — попитах аз.

— Не мисля — отвърна ми той след няколко удара на сърцето. — Но нищо няма да ти стане, ако хвърлиш един поглед.

Прекосих улицата, проврях се през голямата дъбова врата в топлото заведение и се настаних до бара. Нямаше проблем да си намеря свободен стол. Барът на Ърни беше място, което се посещаваше след работа, а не място за срещи в събота вечер и затова беше злокобно празно. Неколцина редовни посетители държаха питиетата си и шокирано гледаха телевизора над главите си. Масите бяха празни. Единственият барман се приближи с лека походка към мен.

— Какво да бъде? — попита той.

— Търся един приятел. Миналата вечер беше тук. Има родилно петно на лицето си. Казва се Бърни.

— Да, познавам го. Не знаех, че се казва Бърни. Не е много приказлив. Плаща в брой. Днес не се е появявал. През седмицата идват съвсем различни хора. Събота и неделя е наистина спокойно. Трябваше да се срещнете тук ли?