Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 30

Баба Мазур си взе лазаня и си сипа чаша червено вино. Постави една малка хапка в устата си и отпи глътка вино, а всичко това падна от устата й направо в скута й.

Боб се спусна и изяде храната от скута на баба, след което се настани на пост под масата.

— Ус’ните ми съ то’ко го’еми, че не ста’ат зъ ниш’о.

Майка скочи на крака и се върна със сламка за баба и с чаша алкохол за себе си.

Баща ми бе свел глава над чинията с храна пред себе си.

— Направо ме застреляйте — каза той.

— Аз харесвам лазаня — сподели Албърт Клафън. — Не се разтича по чинията ти. И ако не използваш прекалено много червен сос, не би могъл да си изцапаш ризата.

Клафън беше адвокат, който едва изкарваше прехраната си с диплома от Правно училище Акме в Барбадос. Беше добър човек, мек като памук, и започваше да се поти над горната си устна, когато бе нервен… което често се случваше.

— Как върви адвокатският бизнес? — попитах го аз.

— Добре. Дори имам двама клиенти. Добре де, всъщност, единият умря, но това се случва понякога, нали?

— А как е новата къща?

— Оказа се доста добра идея. Много по-хубаво е, отколкото да живеем при майка ми.

— А какво става с женитбата?

Клафън пребледня, пръдна и падайки от стола си, припадна.

Дийзъл стана, издърпа го на крака и го сложи обратно на стола му.

— Дишай дълбоко — нареди му той.

— Колко неловко.

— Пич — заяви моят спътник, — всички се чувстват така, когато става въпрос за сватба. Преодолей го.

— Бедничкото мече — каза Валъри, като даде лъжица оризови спагети на Клафън. — Нарани ли се момчето?

Дийзъл уви ръка около раменете ми и долепи устните си до ухото ми:

— Със сигурност ще трябва да минем на варианта с електрошока. Мисля, че би трябвало и двамата да ги зашеметим с електрошок.

— Може би ще успееш да изведеш Албърт на разходка с теб след вечеря и да поговориш с него. Той се е свързал с Анни и е помолил за помощ, така че очевидно има желание.

— Това е една от първите точки в списъка ми от неща, които не искам да направя. Може би второто след това да бъда премахнат от Бийнър.

— Що се отнася до него… какво точно се случва, когато той премахне някого?

— Не би искала да знаеш. А и аз не искам да ти обяснявам. Нека го забравим засега.

— Мислех си за Бийнър. Вероятно би трябвало да поговорим с госпожа Бийнър. Тя в Трентън ли живее?

— Живее в Хамилтън.

— От Неназоваемите ли е? Притежава ли страховити, пагубни умения?

— Тя е от умерените. Не използва много от тях. Основно салонни трикове, като да огъва лъжици или да печели на карти. Разпитвах я, когато ми дадоха случая на Бийнър.

— И?

— Ти знаеш всичко, което и аз. Каза, че е уморена от брака. Искала да опита нещо друго. Обясни ми, че Бийнър обвинявал за всичко Анни Харт, но тя нямала нищо общо с това, била само приятелка. Не знае къде е отседнал Бийнър, но със сигурност е в Трентън, защото бил решен да си отмъсти на Анни.

— Това ли е всичко? Защо не я помоли да примами Бийнър, за да обсъдят нещата, и тогава може да изскочиш от шкафа и да си свършиш работата като ловец на глави, като го заловиш?