Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 29

Когато пристигнахме, баба ми подреждаше разпънатата докрай маса, а около нея бяха наредени кухненски столове за десет човека и едно високо детско столче. Валъри и Албърт вече бяха там. Албърт гледаше телевизия с баща ми. Можех да чуя сестра ми да говори с майка ми в кухнята. Нейното най-голямо момиче, Анджи, седеше на пода във всекидневната и рисуваше в някаква книжка за оцветяване. Средното дете, Мери Алис, галопираше около масата в трапезарията, представяйки си, че е кон. Бебето седеше в скута на Албърт.

Всичко замря, когато Дийзъл влезе.

— О, боже! — каза баща ми.

— Радвам се да ви видя отново, сър — отговори спътникът ми.

— Помня те — заяви Мери Алис. — Ти имаше конска опашка.

— Наистина имах — съгласи се Дийзъл, — но си помислих, че е време за промяна.

— Понякога съм елен — заяви племенницата ми.

— Различно ли е от това да бъдеш кон? — поинтересува се мъжът.

— Аха, щото, когато съм елен, имам рога и мога да летя като Рудолф.

— Не можеш — каза Анджи.

— Мога.

— Не можеш!

— Мога да летя малко — настоя Мери Алис.

Хвърлих един поглед към Дийзъл.

Той се усмихна и сви рамене.

Махнах каишката на Боб, оставих спътника си във всекидневната да очарова баща ми и отидох в кухнята да видя майка си.

— Има ли нещо, което мога да направя? — попитах аз.

— Можеш да сложиш червения сос в сосиерата и също така да се опиташ да влееш малко здрав разум в главата на баба си. Мен не ме слуша.

— Сега пък какво има?

— Видя ли я?

— Подреждаше масата.

— Добре ли я огледа?

Баба Мазур се вмъкна в кухнята. Беше седемдесетгодишна и гравитацията не бе благосклонна към нея. Беше жилава старица с набръчкана кожа и отпуснати телеса. Косата й беше стоманеносива и накъдрена. Зъбите й бяха изкуствени, а очите й не изпускаха нищо. Устните й бяха ужасно подути.

— С’ършиха ни са’фетките — каза тя. — Няма ни е’на ф к’тайския ш’аф.

— О, боже мой! — възкликнах аз. — Какво се е случило с устата ти?

— Секси, а? — попита баба.

— Уголемиха й устните — обясни майка ми. — Отишла при някакъв доктор идиот и го накарала да ги инжектира.

— А д’угата се’мица ше ми сла’ат ’мплан’и в за’ника — изфъфли баба. — Не’а веч’ уви’нал за’ник за мен.

— Имплантите в задника са сериозно нещо — казах й аз. — Не би искала да си причиниш това.

— Имъ нам’ление на ’мплан’ и за за’ник сле’вашата се’мица — обясни баба. — Мрася да проп’скам разпрода’би.

— Да, но имплантите са изключително болезнени. Няма да можеш да седиш. Защо да не намерим някоя разпродажба на обувки? Можем да отидем до Мейсис и след това да обядваме в ресторанта.

— Добре — съгласи се баба. — ’Тва свучи заба’но.

Майка ми взе лазанята, аз червения сос, а баба взе панера с хляб и ги занесохме на масата. Всички се настанихме и се нахвърлихме на яденето.