Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 27

Отблъснах го.

— Какво, по дяволите, беше това?

Дийзъл се люлееше на петите си и се усмихваше.

— Имах желание да те целуна. Навън беше студено, а ти си наистина мила и топла.

— Господи! Бих искал да мога да направя и аз така — възкликна Бърлю. — Това беше страхотно.

— Изобщо не беше страхотно — отвърнах аз. — Това беше лош пример. Дийзъл е глупак. Отново ще изляза навън и ще вляза тук и този път ще дам кафето на теб.

Излязох навън и застанах на тротоара за момент, вдишвайки студения въздух. Целувката, в действителност, беше дяволски страхотна. Не че щеше да доведе до нещо, но беше страхотна все пак. Успокоих се и влязох вътре, като се престорих, че подавам на Бърлю чаша кафе.

Той го взе и ме погледна с празен поглед.

— Какво ще кажеш? — попитах го аз.

— Благодаря.

— Какво още?

Месарят гледаше объркано.

— Кажи й името си — подсетих го аз.

— Лари Бърлю.

— Аз съм Джет.

Тишина.

Отново го подсетих:

— Кажи й, че намираш името й за необикновено. Попитай я дали означава нещо.

— Това е глупаво — отбеляза Дийзъл. — Ще звучи като малоумник.

— А ти какво предлагаш?

— Веднага ще пристъпя към действие. Ще й кажа, че ще ходя да гледам мача на Никс в спортния бар надолу по улицата и ще я попитам дали иска да дойде с мен.

— Не можеш просто да кажеш „Благодаря за кафето“ и след това веднага да я поканиш на бар. Прекалено грубо е. И откъде знаеш, че е фен на Никс?

— Това няма значение. Това са си мъжки работи. Това го прави да изглежда като истински мъж. Ако той каже нещо тъпо за името й, тя ще си помисли, че е женчо. Както и да е, ако тя иска да излезе с него, ще каже да. Ако не каже да разбираш, че това е загубена кауза и продължаваш напред.

— Аз не харесвам баскетбол — включи се и Бърлю.

— Какво харесваш?

— Опера.

Дийзъл сложи ръце на кръста си.

— Будалкаш се с мен.

Погледът на месаря се насочи към витрината:

— Липсва едно парче свинско за печене. Сигурна ли си, че не си продала нищо?

— Подарих го. Беше с благотворителна цел. Момичетата скаути.

Вниманието на Дийзъл пък се насочи към улицата.

— Хей, вижте това — каза той. — Кафееното момиче може би приключи работа за днес. Облече си палтото и метна чантата си през рамо, и изглежда, че идва насам. Излезе от кафенето и пресича улицата.

— О, не! — възкликна Бърлю. — Не носи още кафе, нали?

— Не — отговори спътникът ми. — Няма кафе.

Звънчето на входната врата иззвъня и Джет влезе в магазина.

— Здрасти — поздрави ме тя. — Братовчед ви ще ме направи служител на месеца с продажбата на толкова много кафе. — Вниманието й се насочи към Дийзъл. — Здравейте.

— Той е гей — казах аз. — До мозъка на костите си.

Джет въздъхна.

— Знаех си, че е твърде добър, за да е истински. — Тя погледна към Лари Бърлю.

— Хетеро отвсякъде — отбелязах аз.

Джет кимна.

— Важно е да се знаят някои неща за вашия… месар. Като например, женен ли е?

— Не. Напълно е на разположение.

— Значи, ще е умно от моя страна да купувам месо от тук?

— Няма да съжаляваш — отговорих аз.

— Добре. Би ми се искало една пържола за довечера.