Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 25

— Предполагам, че можеш да й помогнеш с това — каза той.

— Аз също, но не съм убедена, че съм чак такъв експерт.

— Мога да те изпробвам и ще ти кажа как се представяш — отговори спътникът ми, като отново се ухили. — Ще те оценя по скалата от едно до десет.

— Ето това е предложение, за което всяко момиче мечтае.

Телефонът му иззвъня и той се обади.

— Аха — изрече. — Колко е зле?

Слуша цяла минута, затвори, запали колата и включи на скорост.

— Къде отиваме?

— Отиваме да търсим Бийнър. Нападнал е някаква жена на две преки от бара на Ърни. Източникът ми каза, че е влязъл да закусва, видял жената и побеснял, защото приличала на съпругата му.

— Господи! Какво й е направил? Тя ще се оправи ли?

— Ще се оправи, но няма да й е забавно. — Дийзъл подкара към центъра на града. — Знам, че Бийнър живее в квартала около бара на Ърни. Засякох го там преди седмица, но не мога да разбера точно къде. Мислех да отидем до там и да се поразходим. Да видя дали мога да уловя някаква вибрация.

Погледнах назад към Боб — кучето бе на задната седалка.

— Много е студено. Не мога да оставя Боб да стои в студената кола цял следобед.

Дийзъл зави наляво в пресечката.

— Ще го оставим в апартамента ти. Заключи го в банята, за да не може да ти изяде канапето. Банята ти е голяма и хубава. Там ще му е добре.

Кварталът около бара на Ърни е комбинация от жилищна и търговска част. Има офис сгради, сгради с апартаменти, къщи от кафеникави камъни, както и малки бизнеси подобни на Бара на Ърни — всичко на едно място. Дийзъл паркира на някакъв паркинг и тръгнахме пеша, вдигнали яките си нагоре, за да се защитим от вятъра, а ръцете ни бяха в джобовете, за да ги топлим. Обиколихме няколко пресечки на около половин квадратна миля, но Бийнър не се появи на радара на Дийзъл.

Мушнахме се в един гастроном, за да си вземем сандвичи и кафе за обяд и щастливи да се скрием от студа.

— Така няма да стане — казах аз. — Гласувам да го направим по моя начин — да обиколим улиците и разпитваме хората.

— Аз съм човек — отговори той. — Само, дето имам няколко допълнителни умения.

Довърших сандвича и кафето си и се изправих.

— Ти отиваш на север, а аз ще отида на юг. Ще се срещнем тук в три часа.

Започнах с момичето на касата в магазина, като я попитах дали не е виждала човек с малиново на цвят родилно петно на лицето. Отговорът й беше не. Отидох до съседния цветарски магазин, до дрогерията, до химическото чистене. Никой не беше виждал Бийнър. Разговарях и с портиера на някакъв жилищен блок, както и с рецепционистката на високо издигаща се офис сграда. Няма Бийнър. Отидох четири пресечки на юг, като спирах хората по улиците. Прекосих улицата и се отправих обратно към гастронома. Никакъв късмет.

Докато се срещнем с Дийзъл, носеният от вятъра сняг брулеше лицето ми. Снеговалежът във Върмонт е много живописен. В Ню Джърси е като трън в задника. Затруднява движението и прави ходенето пеш опасно. Кучетата боядисват снега в жълто, а колите го превръщат в кафява киша.