Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 26

— Някакъв късмет? — попита Дийзъл.

— Никакъв. А при теб?

— Не.

Усетих, че телефонът ми звъни. Беше Лари Бърлю и едва можах да разбера какво казваше. Говореше със скоростта на светлината и заекваше.

— Н-н-н-не работи — каза той. — Не знам какво да й к-к-кажа. Всеки път, когато й махна тя идва тук с кафето, но аз не знам какво да й кажа. Само к-к-казвам благодаря ти. Мислех си, че ще мога да я заприказвам, но нищо не става. Н-н-не мисля, че мога да изпия дори само още едно кафе, но не мога да спра да й махам.

— Колко чаши изпи?

— Н-н-не знам. Изгубих им бройката. Дванадесет или тринадесет, мисля.

— Идваме — успокоих го аз. — Опитай се да стоиш там и, за бога, не пий повече кафе.

Шеста глава

Когато влязохме в магазина, Лари Бърлю крачеше напред-назад.

— Не се чувствам добре — сподели той. — Мисля, че ще получа сърдечен удар. Сърцето ми направо ще изскочи. А и окото ми потрепва. Мразя, когато окото ми потрепва така. Може би се нуждая от чаша кафе, за да си успокоя нервите.

— Облечи му палтото и го разходи навън, на студено — наредих на Дийзъл. — Виж дали ще успееш да изкараш част от кофеина от него.

— Кой ще се погрижи за магазина? — попита Бърлю. — Не мога да изляза оттук просто така.

— Аз ще се погрижа за него — опитах се да го успокоя.

— Никой не идва по това време на деня. Не се притеснявай.

Пет минути по-късно една жена влезе и поиска свинско обезкостено роле за печене.

— Аз съм само асистент-месар — обясних на клиентката. — Не ми е разрешено да обезкостявам. Истинският месар ще се върне след около час, но не съм убедена, че ще бъде в състояние да използва остри инструменти. Какво ще кажете за едно пиле за печене?

— Не искам пиле — отговори тя. — Трябва ми свинско за печене.

— Добре, какво ще кажете за това. Ще ви го дам безплатно, ако го вземете с костта. Това е специална промоция.

— Предполагам, че така става — каза жената.

Взех едно парче месо за печене от витрината, увих го в бяла непромокаема хартия и й го подадох.

— Приятен ден — пожелах й аз.

Двадесет минути по-късно Дийзъл и Бърлю се върнаха.

— Как е той? — попитах.

— Спря да заеква и окото му почти напълно спря да потрепва. Трябваше да го върна, защото ми се стори, че носът му измръзна. Това време е отвратително. Като приключа с това, ще кандидатствам за назначение на Бахамите.

— Можеш ли да го направиш?

— Не. Отивам там, където имат нужда от мен. Няма много хора, които могат да вършат моята работа.

— Идваха ли някакви клиенти — попита Бърлю.

— Не — отговорих му аз. — Никой не е купувал нищо.

— Схемата за доставка на кафе не работи — отбеляза Дийзъл. — Трябва да измислим нещо друго.

— Схемата с кафето си е напълно добра. Този, който се нуждае от настройка, е Бърлю. Трябва му практика — казах. — Аз ще изпълнявам ролята на жената с кафето, а ти ще си Лари. Аз ще вляза, а ти започни разговор с мен, така че той да види как се прави.

Излязох навън и след това отново влязох.

— Ето ти кафето — казах на Дийзъл, преструвайки се, че му подавам чаша с кафе.

— Благодаря — отговори той, след което ме сграбчи и ме целуна.