Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 24

— Мили боже, кой би си го помислил?

— Аха, изненадана сте, нали? Казвам ви, напоследък наистина се опитвах, но не мога да намеря никой, който да го направи. И сега намерих човек, когото наистина харесвам. Той е забавен, мил и любящ. Наистина си мисля, че от това би излязло нещо. Той дори може да се окаже любовта на живота ми. Проблемът е, че все трябва да измислям извинения да не го поканя у дома… като например, че котката ми е болна, или че майка ми ще идва на гости, или че има изтичане на газ.

— И всичко това, защото не можеш да му кажеш, че си девствена?

— Точно така. Той ще избяга през девет планини в десета. Винаги го правят! Господи, мразя тази глупава девственост. Ама че тъпа идея, а? Искам да кажа, как, по дяволите, се предполага да се отърва от нея?

— Може би някой лекар би могъл да помогне.

— Мислила съм и за това, но то е само част от проблема. — Отново изпука кокалчетата на пръстите си. — Не знам как да го направя. Имам предвид, знам кое къде влиза и всичко останало, но не знам процеса. Като дали само си лежа там, или се предполага, че трябва да правя нещо?

— Обикновено правиш това, което ти се струва приятно.

— Ами ако не ми е приятно? На тридесет и пет съм. Стара съм, за да съм начинаеща. Ами ако стане: използвай, докато не е изтекъл срокът на годност. Трябват ми някакви инструкции. Нищо специално. Ще съм доволна и на най-основните неща. Например, предполага ли се, че трябва да пъшкам?

— На мъжете им харесва, но аз го намирам за разсейващо.

Джийни дъвчеше долната си устна.

— Не мисля, че мога да пъшкам.

— Убедена ли си, че не искаш да обсъдиш това с човека, с когото излизаш?

— По-скоро бих си забила вилица в окото.

— Добре, ти стой тук, а аз ще измисля нещо.

Оставих я и се затътрих при Дийзъл.

— Забави се доста време там вътре — каза той. — Какъв й е големият проблем?

— Девствена е.

— Без майтап?

— Оказва се, че след определена възраст не е толкова лесно да се отървеш от девствеността си. Казва, че мъжете бягат през глава, когато разберат, че е девствена. Не искат да поемат отговорността да са първи.

— Разбирам ги — съгласи се Дийзъл.

— Тя помислила, че може би Анни те е изпратила да свършиш тази работа.

Спътникът ми се ухили:

— Бих могъл да се пробвам.

Повдигнах едната си вежда.

— Какво? — попита той.

— Мъже!

Дийзъл се ухили дори още по-широко и разроши косата ми, а аз плеснах ръката му настрана.

— Само се опитвам да помогна — каза той.

— Джийни си има приятел. Много го харесва и не иска да го загуби, но се страхува, че той ще скъса с нея, когато му каже, че е девствена.

— Ами да не му казва — предложи Дийзъл. — Нека го остави той сам да го разбере, след като работата е свършена.

— Това е някак си нечестно.

— Ти имаш ли проблем с това?

— Има и още. Тя се чувства напълно неподготвена за цялото това нещо. Мисли, че на тридесет и пет трябва да има някакъв опит зад гърба си.