Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 23

Джанет Еванович

Представих се, след което представих и Дийзъл.

Очите на жената като че ли някак си се изцъклиха, когато видя спътника ми.

— Анни предположи, че може би имаш проблем — казах й аз.

— Кой? Аз? — възкликна тя. — Н-не. Не и аз. При мен всичко е наред. Надявам се това да не ви е причинило някакво неудобство. Трябва да вървя сега. — И като затръшна вратата, побърза да я заключи.

— Това беше лесно — отбеляза Дийзъл.

— Не разрешихме проблема й.

— Е, и?

— Ами ти ми плащаш да приключа делата, а това изобщо не може да се нарече приключване на сделката. Освен това, този бизнес със сватосването започва да ми харесва. Предизвикателство си е.

Отново натиснах звънеца. И отново.

— Сега пък какво има? — попита жената, като отвори вратата и промуши главата си навън.

— Мисля, че бихте могли да го преосмислите. Сигурна ли сте, че нямате проблем?

Очите й се заковаха върху Дийзъл.

— Извинете ме за минутка, докато го обсъдя с партньора си — казах й аз.

— Хванах спътника си за ръката и го съпроводих по тротоара до колата.

— Проблемът е в теб — обясних му аз. — Изнервяш я.

— Имам подобен ефект върху жените — съгласи се той, като се усмихваше. — Дължи се на моя животински магнетизъм.

— Без съмнение. Изчакай ме в колата. Ще поговоря с нея и веднага се връщам.

— Добре, какъв е проблемът? — попитах Джийни, след като затворих входната врата. — Знам, че имате проблем.

— Анни не ви ли е казала? Господи, това е толкова унизително. Не знам как да го кажа. — Тя си пое дълбоко въздух и стисна очите си.

— Ехоо! Има ли някой? — казах аз, след около една минута от стоенето на Джийни със здраво затворени очи.

— Настройвам се — отвърна тя.

— Боже мой, това може наистина да се окаже много лошо.

— Най-лошото.

— Убийство? Рак? Шоколадова алергия?

Тя въздъхна тежко.

— Не мога да намеря с кого да си легна.

— Това ли е?

— Да.

— Не е толкова зле — отбелязах аз. — Мисля, че мога да се справя с подобен проблем. Само трябва да намеря някой, който да прави секс с теб.

— Точно така.

— Имаш ли някакви изисквания? — попитах я аз.

— Имах, но вече съм отчаяна. Предполагам, че бих искала да има поне някакви зъби. И би било добре да не е чак толкова дебел, че да ме смачка. Това е. Направо се паникьосах, когато отворих вратата, защото си помислих, че може би Анни е изпратила този Дийзъл, за да свърши работата. Искам да кажа, не бих имала нищо против да го направя с него, но трябва да се усъвършенствам. Той не изглежда като човек, с който една начинаеща би искала да си има работа. Което ни довежда до истинския проблем. — Джийни изпука кокалчетата на пръстите си. — Девствена съм.

— Не думай!

— Не знам как се случи така. В началото бях много предпазлива. Не исках да го направя с който и да е, разбираш ли? И тогава изведнъж бях над двадесет и това беше много неловко. Искам да кажа, как да обясниш, че си на двадесет и пет и нито веднъж не си намерила мъж, който да е достатъчно добър? И колкото повече се трупаха годините, толкова по-зле ставаше. Оказа се, че девствениците са популярни в гимназията и харемите. Никой не иска да поеме отговорността да дефлорира тридесет и петгодишна жена.