Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 23
Джанет Еванович
Представих се, след което представих и Дийзъл.
Очите на жената като че ли някак си се изцъклиха, когато видя спътника ми.
— Анни предположи, че може би имаш проблем — казах й аз.
— Кой? Аз? — възкликна тя. — Н-не. Не и аз. При мен всичко е наред. Надявам се това да не ви е причинило някакво неудобство. Трябва да вървя сега. — И като затръшна вратата, побърза да я заключи.
— Това беше лесно — отбеляза Дийзъл.
— Не разрешихме проблема й.
— Е, и?
— Ами ти ми плащаш да приключа делата, а това изобщо не може да се нарече приключване на сделката. Освен това, този бизнес със сватосването започва да ми харесва. Предизвикателство си е.
Отново натиснах звънеца. И отново.
— Сега пък какво има? — попита жената, като отвори вратата и промуши главата си навън.
— Мисля, че бихте могли да го преосмислите. Сигурна ли сте, че нямате проблем?
Очите й се заковаха върху Дийзъл.
— Извинете ме за минутка, докато го обсъдя с партньора си — казах й аз.
— Хванах спътника си за ръката и го съпроводих по тротоара до колата.
— Проблемът е в теб — обясних му аз. — Изнервяш я.
— Имам подобен ефект върху жените — съгласи се той, като се усмихваше. — Дължи се на моя животински магнетизъм.
— Без съмнение. Изчакай ме в колата. Ще поговоря с нея и веднага се връщам.
— Добре, какъв е проблемът? — попитах Джийни, след като затворих входната врата. — Знам, че имате проблем.
— Анни не ви ли е казала? Господи, това е толкова унизително. Не знам как да го кажа. — Тя си пое дълбоко въздух и стисна очите си.
— Ехоо! Има ли някой? — казах аз, след около една минута от стоенето на Джийни със здраво затворени очи.
— Настройвам се — отвърна тя.
— Боже мой, това може наистина да се окаже много лошо.
— Най-лошото.
— Убийство? Рак? Шоколадова алергия?
Тя въздъхна тежко.
— Не мога да намеря с кого да си легна.
— Това ли е?
— Да.
— Не е толкова зле — отбелязах аз. — Мисля, че мога да се справя с подобен проблем. Само трябва да намеря някой, който да прави секс с теб.
— Точно така.
— Имаш ли някакви изисквания? — попитах я аз.
— Имах, но вече съм отчаяна. Предполагам, че бих искала да има поне
— Не думай!
— Не знам как се случи така. В началото бях много предпазлива. Не исках да го направя с който и да е, разбираш ли? И тогава изведнъж бях над двадесет и това беше много неловко. Искам да кажа, как да обясниш, че си на двадесет и пет и нито веднъж не си намерила мъж, който да е достатъчно добър? И колкото повече се трупаха годините, толкова по-зле ставаше. Оказа се, че девствениците са популярни в гимназията и харемите. Никой не иска да поеме отговорността да дефлорира тридесет и петгодишна жена.