Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 21

— Пиленцата акаха из цялата къща — добави Ралф.

Ветеринарят разви котарака достатъчно, за да може да види опашката му.

— Опашката не изглежда прекалено зле — каза той. — Основно е изгубил козината си и е опърлил върха й. Защо лепне така?

— Дийзъл изгаси огъня с портокалов сок — обясни му Ралф. — Това беше страхотно.

— Имам нужда някой да вземе котката и да я отнесе в задната стая и много внимателно да я измие в голямата мивка от портокаловия сок — каза ветеринарят. — И също така имам нужда някой да държи Блеки, докато го снимам.

— Аз мога да държа Блеки — предложи Ръсел. — Това е жестоко.

Може да реша един ден да стана ветеринар. Обзалагам се, че срещате много момичета.

— Предполагам — отговори Мартин. — Не съм най-добрият експерт по момичетата. По-добър съм с животните. Те мислят, че съм готин. Момичетата само си мислят, че съм плешив.

— Аз мисля, че си готин — отбеляза Шарлийн. — Ти си гушлив… като Флъфи.

— Кой е Флъфи? — попита Мартин.

— Нашият заек — обясни Ралф. — Той тежи половин тон.

— Всички в нашата къща са с наднормено тегло — каза Шарлийн. — Освен децата.

Мартин смени палтото си със синя лабораторна престилка.

— Може някой ден да прегледам Флъфи и да ви предложа по-добър режим на хранене.

— Не е само Флъфи — продължи Ралф. — Ние в действителност имаме зоологическа градина. Мама прибира всички нежелани животни.

Гари Мартин и Шарлийн Клингър бяха идеални един за друг. Той искаше деца, а тя имаше цяла дузина. Бяха на една и съща възраст. И двамата обичаха животните. И той можеше да се грижи за нейната менажерия, когато някой се запалеше. Освен това, Шарлийн и Гари изглеждаха така, като че ли си принадлежаха един на друг. Те напълно си пасваха. Много повече, отколкото ветеринарят и Лорета Как-й-беше-името.

— Правите ли посещения по домовете? — попитах го аз. — Мислех си, че може би ще е добре да отидете в дома на Шарлийн, за да видите животните, след като има толкова много. И след като вие ще й направите тази услуга, тя би могла да ви приготви вечеря. Обзалагам се, че не обичате да се храните сам през цялото време… сега, след като сте сам.

— Сигурна ли сте, че съм сам? — попита Мартин.

— Повярвайте ми. Сам сте.

— Бих се радвала, ако прегледате животните ми — каза Шарлийн, — но не знам дали бихте искали да вечеряте у нас. Настава голяма лудница, когато е време за вечеря.

— Имах три сестри и двама братя — отговори Мартин. — Много добре се справям с подобна лудница.

— Можете ли да поправяте тоалетни? — попитах го аз. — Можете ли да готвите?

— Разбира се. Не можеш да израснеш в къща с три сестри, двама братя и една баня и да не знаеш нищо за тоалетните. — Мартин взе Блеки от Дийзъл и се отправи към рентгена. — И правя убийствено свинско филе. И мога да правя орехови сладки.

Дръпнах Шарлийн настрана.

— Чу ли това? Той приготвя орехови сладки.

— Какво толкова, аз пък си бръсна краката — каза тя. — И той ми напомня на Флъфи. Предполагам, че бих могла да пробвам. Мислиш ли, че ще се заинтересува?