Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 19

— Не думай! — възкликна Шарлийн.

Партньорът ми прекоси кухнята, наля си чаша кафе и се облегна на плота.

— Има доста мъже в живота ти, които си отхвърлила — каза той на Шарлийн. — Защо си го направила?

— Те отхвърлиха мен. Твърде много котки. Твърде много деца. Твърде стара. Твърде скучна.

— Така, значи трябва да намерим някой, който харесва деца — отбеляза Дийзъл. Вниманието му се насочи към една спяща котка на плота пред тостера. — И животни.

— Освен това, какъв тип мъж желаеш? — попитах аз.

— Богат?

— Би ли се задоволила със сравнително успешен?

— Ето как стоят нещата — започна Шарлийн. — Изобщо не желая да се обвързвам. Вчера бях сериозна, когато ти казах, че нямам нито времето, нито енергията да се занимавам с мъже точно сега. Върху печката ми ври бульон, а до пералнята ми в мазето е натрупано прането от цялата седмица. Две деца ме чакат на горния етаж, докато слушат рап и се чудят как да декодират родителския контрол на телевизора. Имам бременна котка, която знам, че е някъде из къщата, но която не мога да намеря от два дни. Моят непрокопсан бивш съпруг се учи да кара сърф и живее на плажа на Санта Барбара, и не е изплащал издръжката на децата си от една година, затова работя в Службата за регистрация на превозни средства, вместо да си стоя у дома и да предпазя децата си от това да се превърнат в малолетни престъпници. Не ми трябва мъж. Трябва ми домашна помощничка.

— Наближава Свети Валентин — обясних й аз. — Нека първо ти намерим мъж, пък тогава може да поработим и върху идеята за домашната помощница.

Шарлийн увеличи пламъка под тенджерата с бульон.

— Какво би ви накарало да си тръгнете?

— Среща! — отговори Дийзъл. — Ние ще ти намерим мъж, ще излезеш с него, и ние си тръгваме.

— Обещавате ли? — попита тя.

— Може би — каза партньорът ми.

— Трябва да ни дадеш някакви насоки — обърнах се аз към Шарлийн. — Бъди честна. Какво наистина търсиш в един мъж?

Тя се замисли за момент.

— Добър мъж — каза. — Някой, който си пасва с мен. Някой, с когото да ми е уютно.

Котаракът се изправи, протегна се на плота, обърна се и се опита да се настани до печката. Помаха с опашка, която леко удари огъня под супата и веднага се подпали. Котката изпищя и скочи от печката върху масата. Черният лабрадор, който спеше под масата, скочи на крака и се завтече след горящия котарак.

Всички заподскачахме наоколо, опитвайки се да хванем котката и същевременно опитвайки се да избегнем горящата й опашка. Лабрадорът се подхлъзна, удари се в единия крак на масата и изквича. Дийзъл сграбчи котката и изля близо литър портокалов сок върху нея, а аз загасих една горяща подложка за хранене.

— Трудно е да се повярва, че с вас е скучно — каза партньорът ми на Шарлийн.

— Нещо не е наред с Блеки — отбеляза червенокосото дете, докато гледаше лежащия под масата лабрадор. — Скимти и си държи странно лапата.

Всички погледнахме към Блеки. Със сигурност държеше крака си по странен начин.

— Колко зле е котаракът? — попитах Дийзъл.

— Можеше и да е по-зле — отговори ми той. — Опекъл си е върха на опашката, но останалата част от него изглежда добре. Трудно е да се каже, след като е подгизнал от портокаловия сок.