Читать «Стефани Плъм или г-ца Сватовница» онлайн - страница 18

— Тя роди бебето и бяха планирали голяма сватба, но Клафън получи жестока паническа атака. Изби го студена пот и започна да диша толкова учестено, че почти му прилоша. Измъкнаха се от сватбата и избягаха в Дисни Уърлд, но той така и не успя да се престраши да се ожени за Валъри.

— Защо не го зашеметим с електрошок и когато се съвземе, вече ще е женен?

— Какъв си романтик само!

— Имам си своите моменти — съгласи се той.

— Сега какво?

— Сега си слагаш ботушите и ръкавиците и тръгваме да изпълняваме нашите досадни купидонски задачи.

Пъхнах краката си в ботушите, взех си ръкавиците и шала и се обадих на Морели. Звънях дълго. Никакъв отговор. Включи се гласовата му поща. Морели се беше покрил, изпълняваше тайна полицейска операция.

— Аз съм — казах. — Само исках да знаеш, че Боб е добре.

Шарлийн Клингър живееше в тясна еднофамилна двуетажна къща в Северен Трентън. Предният й двор беше колкото пощенска марка, с алея за кола, но без гараж. Зелен ван беше паркиран на алеята. Голяма оранжева котка с полуотворени очи кротко се бе изтегнала върху тавана му.

Дийзъл паркира моя Ескейп до бордюра и двамата се отправихме към предната врата. Позвънихме на звънеца и най-малкото дете на Шарлийн ни пусна вътре и изчезна на момента, без дори да зададе и един въпрос. Бе събота сутрин и домакинството на Клингър беше в състояние на пълен хаос. Във всекидневната работеше телевизор, две кучета лаеха към задната част на къщата, от някаква стая на горния етаж гърмеше рап, а гласът на Шарлийн се носеше от кухнята.

— По никакъв начин не може да получиш сладолед за закуска — казваше тя. — И да не си посмял да го сложиш в портокаловия си сок.

Почуках на рамката на вратата и погледнах навътре към Шарлийн.

— Здрасти — казах аз. — Помниш ли ме?

Тя ме погледна с отворена уста.

— Какво правиш тук? Как влезе?

— Едно малко момче с червена коса и синя риза ни пусна да влезем — отговорих аз.

— Кълна се, че някой ден всички ще бъдем убити в съня си. Той отваря вратата на всекиго.

— Надявах се да си поговорим за няколко минути.

— Нямам какво да ти кажа. Не желая мъж в живота си. Нямам време да говоря с теб. И…

Спря по средата на изречението и очите й се разшириха леко, когато видя моя спътник.

— Това е Дийзъл — представих го аз. — Той е част от екипа по любовните връзки. Той е нашият, хмм, мъж специалист. Сигурна ли си, че не искаш мъж в живота си? Понякога могат да бъдат от полза… като да изнесат боклука, да изплашат крадците, да поправят водопровода.

— Предполагам — съгласи се Шарлийн. — А той необвързан ли е?

— Необвързан ли си? — попитах аз Дийзъл.

— Ни най-малко — отвърна той.

— Така или иначе няма да го искаш — казах на Шарлийн. — Той има някои ограничения. Искам да кажа, не можеш да очакваш от него да сменя поплавъка на тоалетната чиния. Освен това, съм готова да се обзаложа, че ти би искала мъж, който може да сготви понякога. А той не може да прави и това.

Дийзъл ми хвърли поглед… като че би могъл да сготви, ако има някакъв стимул.